Защо случаите с Голанските възвишения и Крим все пак не са толкова различни?

Както съюзниците на Владимир Путин, така и враговете на Доналд Тръмп се опитват да придадат по-голямо значение на предполагаемата връзка между решението на САЩ да признаят Голанските възвишения като част от Израел и признаването на руското анексиране на полуостров Крим. Паралелът обаче е нищожен, посочва Леонид Бершидски в свой материал за Bloomberg.

На пръв поглед приликите между двата случая са очевидни: и двете територии са завзети от границите на съседна държава (съответно от Сирия и Украйна) с употребата на военна сила. И двете след това са анексирани по стратегически причини.

Израел пое контрол върху Голанските възвишения през 1967 г. след Шестдневната война, за да предотврати осъществяването на нападения от арабските нации. Благодарение на топографията малка израелска отбранителна сила може да отблъсне нападение на по-големи военни формирования. Пример за това са събитията от 1973 г., когато 177 израелски танка успяха да спрат офанзивата на 1500 сирийски.

Путин от своя страна пое Крим от страх, че новото украинско правителство ще затвори руските военни бази на полуострова и ще позволи на НАТО да установи свое присъствие точно до руските черноморски пристанища и на практика да отцепи достъпа на Москва до топлите морета.

В същото време коментарите на държавния секретар Майк Помпейо от миналия уикенд, чиято цел бе да опровергаят връзката между Голанските възвишения и Крим, само я разпалиха още повече. „Това, което президентът (Доналд Тръмп – бел. ред.) направи с Голанските възвишения, е да признае каква е реалността на терен и ситуацията със сигурността, необходима за защитата на израелската държава“, заяви тогава Помпейо. „Толкова е просто“, категоричен бе той.

Но ако наистина е толкова просто, САЩ също трябва да приемат и ситуацията на терен в Кирм, както и руските интереси в сферата на сигурността там. Следвайки тази логика говорителката на руското външно министерство Мария Захарова написа във Facebook, че признаването на Крим за руски трябва „да последва автоматично“ от коментарите на Помпейо.

И наистина съществува повърхностният аргумент, че ако едното стратегическо анексиране е признато, то това трябва да стане и с другото и отказът на САЩ да го направят ги кара да изглеждат лицемерни. Руските политици, естествено, не пропускат тази възможност.

Но в едно на пръв поглед противоречие със себе си руските власти не настояват Тръмп да признае Крим за руски, след като призна Голанските възвишения за израелски. Вместо това позицията е, че израелското анексиране не трябва да бъде признато, тъй като нарушава международното законодателство. Коментарите на представители от руското външно министерство препращат към резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 1981 г., според която поемането на управлението върху Голанските възвишения е незаконно.

Разбира се, такава резолюция за Крим няма, тъй като Русия блокира опитите за приемането ѝ.

Налице е обаче резолюция на Общото събрание на ООН, според която завземането на територии е незаконно. И решението на Съвета за сигурност за Голанските възвишения е също толкова подходящ прецедент за Крим, колкото резолюцията, приета след нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 г. или когато бе създадена Севернокипърската турска република през 1983 г. Тези решения потвърждават на международно ниво т. нар. доктрина „Стимсън“, според която САЩ не трябва да признават принудителни промени на международните граници на страни, с които имат подписани споразумения.

От тази гледна точка руската официална реакция е правилна, а неофициалното сравнение с Крим не е. САЩ, както и всеки друг, трябва да се въздържат от това да признават анексирания, тъй като това окуражава войните за територии независимо дали каузата им е справедлива.

Лесно е оттук нататък да навлезем в дискусии за специфичните различия между голанската и кримската ситуация. От една страна във войната, довела до превземането на възвишенията, израелската държава първа е нападната. В същото време Крим е бил част от Русия и най-малкото видима част от рускоговорящото население на полуострова подкрепяше присъединяването към Русия, включително на референдума от 2014 г. Израел от своя страна пое контрола върху Голанските възвишения без каквото и да е било историческо оправдание или препратка към волята на народа.

Но щом подобни аргументи вече са започнали да се обсъждат, то това означава, че не съществуват категорични правила по въпроса и в крайна сметка всичко може да мине.

Законодателството за завземане на територии след Втората световна война може би е едно от най-важните в настоящата международна ситуация. Това е и една от основните причини завоевателните войни да са толкова редки в днешно време.

Това е случай, при който официалната позиция на руското министерство на външните работи за Голанските възвишения е правилна, но също трябва да важи и за Крим.