Балканският провал на Макрон

Резките завои на срещата

Срещата на върха започна да излиза от релсите почти веднага след началото си. Делегацията на Косово беше разделена по въпроса дали да приеме компромис. Президентът Хашим Тачи подкрепи някаква форма на споразумение, но митата бяха в сферата на компетенции на политическия му опонент Харадинай.

Бившият командир на Армията за освобождение на Косово (АОК) Харадинай даде да се разбере, че правителството му няма да отмени митата, докато Сърбия, която все още смята Косово за своя отцепила се провинция, не признае официално суверенитета му.

По време на една от почивките, докато членовете на останалите делегации разговаряли на един от балконите на канцлерството в Берлин, Меркел и Макрон издърпали Харадинай настрана. Те настояли пред него да отмени митата за шест месеца, за да позволи продължаването на преговорите по по-широко споразумение, размахвайки възможността за безвизово пътуване на косоварите в Шенгенската зона. (Въпреки че Косово изпълнява изискванията на ЕС за визова либерализация, която е голям приоритет на страната, някои страни членки отлагат окончателното одобрение.)

Харадинай не отстъпил. „Искам признание“, заявил той според човек, присъствал на разговора.

Меркел изтъкнала пред Харадинай важността на компромиса в европейската политика, давайки за пример обединението на Германия, което малцина смятаха за възможно в годините преди падането на Берлинската стена.

„Не искам да чакам 20 години“, отговорил Харадинай.

В един момент Макрон дръпнал настрана косовара, който научил перфектно френски, докато работел като охранител на нощен клуб в Швейцария през 90-те години на миналия век, за да поговорят на четири очи. Харадинай проявил твърдост, като продължил да настоява първо Сърбия да признае Косово.

След като разбрали, че няма да стигнат доникъде, Меркел и Макрон прекратили срещата. Канцеларията на германския канцлер публикува съвместно френско-германско изявление, в което се казва, че Сърбия и Косово са се съгласили да работят „конструктивно“ за нормализиране на отношенията си.

Де да беше така.

Нито дума, че двете страни действително ще рестартират замразения си диалог.

Голямата причина за упоритостта на косовския премиер е, че позицията му се радва на силна подкрепа у дома.

„Тя го направи много популярен“, казва Милан Нич, анализатор в Германския съвет за външни отношения.

Въпросът е колко време може да продължи да се придържа към нея.

Меркел и Макрон изглежда смятат да принудят Харадинай да отстъпи. Двамата лидери насрочиха колебливо нова среща на върха със спорещите страни в началото на юли в Париж.

Подобно на ЕС, САЩ също притискат Косово да отмени митата. Делегацията на Косово се срещна с американския посланик в Германия Ричард Гренел преди срещата на върха и той повторил посланието.

Единственият въпрос, по който косовските политици изглежда са съгласни, е, че САЩ, които оглавиха бомбардировките на НАТО през 1999 г., открили пътя за независимостта на Косово, затова трябва да имат по-голямо участие в процеса.

САЩ са склонни да приемат размяна на територии, ако страните вземат решение за това. Идеята беше подкрепена преди време от сръбския президент Александър Вучич и от Тачи, въпреки че двамата вече не са така категорични.

Харадинай, който се противопоставя на каквато и да било промяна на границите, заяви след срещата, че въпросът „не е бил обсъждан“, но други участници го опровергаха.

„Без САЩ никога няма да имаме диалог, преговори или споразумение. ЕС не е единен в този процес“, заяви Тачи пред Reuters TV в Берлин.