Струва си да преосмислим туита на Доналд Тръмп от април, че акциите и икономическият растеж щяха да са по-високи, „ако Федералният резерв си беше свършил работата както трябва” в светлината на пазарните развития, след като президентът на САЩ спечели спора си с председателя на Фед Джером Пауъл, който преустанови опита за „количествено затягане” под натиска на президента и пазара. Сега, след като Фед „си свърши работата както трябва”, къде са резултатите, се пита на страниците на Wall Street Journal Джордж Мелоун, бивш заместник-редактор на вестника.
Резултатите не се появиха през неблагоприятния за Wall Street май, в който индексът S&P 500 се понижи с 6,5%. Пазарът спадна, въпреки че Фед задържа реалната краткосрочна лихва под 1%. Може ли да се твърди, че силата на Фед, въпреки уменията на централната банка да управлява цената на кредита, е силно надценена? И възможно ли е честото обвиняване на Фед от политиците да представлява удобно пренасочване на вниманието от собствените им грешки.
Някои остри критици на Фед, обезпокоени от спада на пазара, искат централната банка да снижи съвсем лихвите или дори да премине към отрицателни, осъществявайки исторически прецедент. Сегашната ставка (2,25% - бел. прев.) е вече доста под историческата средна стойност от около 3%. Въпреки това председателят Пауъл намекна за още понижения, изпращайки акциите нагоре, а доходността по облигациите – надолу.
Това се случва по време на най-големия икономически просперитет в САЩ от години, благодарение на данъчната реформа и дерегулациите на Тръмп. В такива времена ниските лихви представляват значителен риск за надуването на кредитен балон като този от периода 2001-2005 г.
В отговор на срива от 2008 г. Фед и администрацията на президента Барак Обама прибягна до „монетарни стимули”, които тогавашният председател на Федералния резерв Бен Бернанке нарече „количествени улеснения”. Фед закупи голямо количество държавни ценни книжа (ДЦК) и ипотечни облигации от банките, за да влее ликвидност в икономиката. След това централната банка използва своята мощ, за да задържи тези пари в резервите на банките, така че да не предизвикат инфлация.
По този начин САЩ потиснаха инфлацията, която можеше да се очаква след такова печатане на долари, но икономиката не получи много стимули. Вместо това тя се движеше тежко в продължение на осем години при слаб растеж, стагнация на заплатите и свиваща се работна сила.
Накратко, Фед не бе от голяма полза на фона на уронващите икономическото доверие политики на Обама, също като опита да се постави под контрол производството на електроенергия, оставяйки го в ръцете на строителите на ветрогенератори. Това, което Фед главно „постигна” със своите близки до нулата лихви, е, че лиши спестителите и пенсионните фондове от адекватна възвръщаемост (тласкайки ги към високорискови инвестиции) и че осигури на правителството почти безплатен кредит, което даде възможност на Конгреса с охота да надуе държавния дълг.
13:40 | 13.09.22 г.