Тръмп полага основите на нов световен ред около САЩ, Китай и Русия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп показа по време на срещата на Г-20 през уикенда в Япония какво е имал предвид като повтаряше, че иска да изгради добри отношения с Русия и Китай, пише за CNBC анализаторът Майкъл Иванович, който е бил старши икономист в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), международен икономист в клона на Федералния резерв в Ню Йорк и преподавател в Колумбийския университет.

Тръмп очевидно имаше приятелски и широкообхватни дискусии с президента на Русия Владимир Путин в петък. Двамата лидери дадоха съгласието си представители на двете страни да продължат консултациите по глобални и регионални въпроси и да търсят начини за подобряване и задълбочаване на двустранните политически и икономически връзки.

В събота последва среща на Тръмп с президента на Китай Си Дзинпин, който в откриващото си слово пред пленарната сесия на Г-20 възхваляваше многостранния подход в международните дела и критикуваше остро протекционизма. Си повтори гледната си точка като каза, че иска сътрудничество, а не „търкания и конфронтация”.

В крайна сметка срещата Тръмп-Си завърши с помирение. Допълнителните мита ще бъдат отложени, като преговарящите екипи на двете страни ще продължат оттам, откъдето разговорите бяха прекъснати преди месец.

Игнорирайки оплакванията на американски компании, че са дискриминирани в Китай, Си също помоли китайският бизнес да бъде третиран справедливо от властите в САЩ. Тръмп направи отстъпка, като позволи на щатските фирми да продават технологии на китайския телекомуникационен гигант Huawei в области, които не са критични за националната сигурност.

Какво значи всичко това? Първо и най-важно, то сигнализира началото на фокусирането на Тръмп върху кампанията му за преизбиране, в която препирни или нещо по-лошо с Русия и Китай биха били опустошително събитие, което ще го направи едномандатен президент, дори на фона на доста невдъхновяващия списък с кандидати от Демократическата партия.

Успокояването на ситуацията с двете държави, окачествени от Вашингтон като стратегически конкуренти, решени да подкопаят американския световен ред, е приоритет „засега”, както обича да казва Тръмп. Той обича да казва също и „ще видим по-късно”, което се предполага, че означава след преизбирането му.

Дали това е осъществима предизборна стратегия? Да, защото Тръмп правилно вижда, че конфликт с Русия и Китай е екзистенциална заплаха за човечеството, която американците и останалия свят не биха подкрепили.

Така че Тръмп търси мирно решение с Русия относно Сирия, Украйна и Венецуела, като това е морковът, чрез който цели Москва да предостави големи възможности за американския бизнес, който желае да разшири дейността си в огромните руски територии, изпитващи недостиг на инвестиции. Всъщност американската бизнес делегация бе една от най-големите на отминалия икономически форум в Санкт Петербург.

Предполагаемото ключово влияние на Москва по отношение на ОПЕК също се възприема като безценна помощ за обуздаване на цените на петрола и предотвратяване вдигането на лихвите от Федералния резерв в опит да се потисне енергийното инфлационно напрежение. Иран е друг въпрос, по който Русия може да помогне.

Това е в рязък контраст с позицията на най-близките съюзници на Америка – Великобритания, Франция и Германия – които не само, че публично се разграничават от САЩ по отношение на Иран, но и открито се противопоставят на американските санкции срещу Техеран, като създадоха специална платежна система, за да правят бизнес с него.