Има пряка връзка между неравенството в полза на горния 1% и иновациите

Делът от доходите и богатството, насочени към т.нар. „1%“, разгневи протестиращите и развълнува икономистите по света. От движението „Окупирай Уолстрийт“ до работата на учени като Томас Пикети и Габриел Цукман, вниманието е насочено към това, което супер-богатите печелят и притежават, и върху това как правителствата трябва да използват данъците за преразпределение, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.

Подобни политически идеи заемат централно място в първичните избори на Демократическата партия на САЩ, които решават кой ще оспори президентството на Доналд Тръмп през 2020 г. Един от участниците, сенаторът Елизабет Уорън, се застъпва за 2% данък върху богатството над 50 милиона долара.

Всички те са умни хора, но има опасност да пропускат нещо. Френският икономист Филип Агион посочва, че има пряка връзка между високите нива на неравенство в полза на горния 1% и иновациите (създаването на нови технологии). Като се има предвид, че всяка страна има желание да насърчава иновациите - защото те носят огромни икономически ползи - може ли да има спор, че концентрацията на богатство на върха не е непременно голямо зло?

Агион смята, че вместо да се стремят да накажат горния 1%, основният приоритет на правителствата трябва да бъде да се гарантира, че горните социални слоеве няма да останат затворен клуб - т.е. новите иноватори трябва да бъдат свободни да оспорват и да заменят титулярните компании. Като се имат предвид утвърдените позиции на гигантски технологични компании като Alphabet, Apple и Microsoft, това ще се нуждае от малко работа.

Професорът от London School of Economics, който представи резултатите си в Париж миналия месец, също казва, че няма доказателства, че по-бързите иновации ще доведат до по-голямо неравенство по-надолу по скалата на доходите. Те касят само разликата между горния 1% и останалите. Той казва, че увеличаването на иновациите е свързано с по-добра социална мобилност. Агион вярва, че новите изобретения дават на хората възможност да се издигнат по-бързо по социалната стълбица.

Наистина, мобилността (несъмнено в горния край на стълбицата) е изобщо основната мотивация за всички тези технологични пионери. Те искат да направят достатъчно пари, за да се присъединят към редиците на най-богатите. Заключението на Агион, в съответствие с традицията на австрийския икономист Йозеф Шумпетер, е ясно: Компаниите излизат с нови процеси и продукти, за да генерират и присвояват „наеми“. Правителствата не трябва да се прицелват прекомерно към тези допълнителни печалби, тъй като това ще задуши желанието за иновации.