Подобно на колите, персоналните компютри и човешкото тяло, демокрациите трябва да се ремонтират от време на време, за да работят добре. Днес милиони американски и европейски граждани се чувстват безсилни и непредставени в политическите и икономическите системи, които отговарят неадекватно на техните нужди. Недоверието в някога дълбоко уважаваните институции е широко разпространено. Става модерно да се говори за „демократична рецесия“, или по-лошо, в западните общества, пише Тони Барбър за Financial Times.
Всяко поколение се изкушава да мисли, че предизвикателствата пред него са уникални. Историята учи друго. Първата половина на XX век обхваща прогресивната епоха в САЩ, Новият курс и британските правителства на либералите и лейбъристите от 1906-14 и 1945-51 г. Във всеки от тези случаи мотивиращият дух на реформата беше убеждението, че за да се преодолее кризата и да се изгради по-добро общество, старите форми на политическо представителство и икономическо управление трябва да се адаптират към дълбоките социални и индустриални промени.
Демокрациите могат да загиват - в това не би трябвало да има никакво съмнение. Но те също могат да бъдат модернизирани и възстановени в добро състояние, макар и никога до трайно перфектно здраве. Много зависи от диагнозата и предложените лекарства. В днешните условия, макар че двата набора от проблеми се припокриват, това помага да се направи разлика между необходимостта от подобряване на демократичното представителство, от една страна, и необходимостта от напредък в социалното сближаване и просперитета, от друга.
Фокусът върху намесата на Русия в президентските избори в САЩ през 2016 г. и в различни гласувания в ЕС, включително референдума за Brexit в Обединеното кралство, отвлече вниманието от основните вътрешни недостатъци на западната демокрация. В САЩ потискането на правата на избирателите, машинациите с избирателните райони и провалът в реформирането на правилата за финансиране на кампании нямат нищо общо с Русия. Същото важи и за корупцията и лошото управление в отделни европейски държави и за недостатъчната отчетност на институциите на ЕС.
Безспорно противниците и конкурентите на Запада са се научили как да разпалват проблемите. Тактиката на Русия включва идентифициране на разделяща тема, като расовия въпрос в САЩ или имиграцията в Европа, и подклаждане на гнева от двете страни на спора, за да се възпрепятства разумният дебат и да се парализира правителството. Фалшивите новини, разпространявани чрез социалните медии, са част от руския арсенал.
Но фалшивите новини също са нещо, което безскрупулни американски и европейски политици безсрамно одобряват мълчаливо. Това не е нещо ново. Фалшивото писмо на Зиновиев, излязло малко преди общите избори във Великобритания през 1924 г. и свързано с британските тайни служби, консервативната партия и медийни интриги, а не с Москва, е добър пример за фалшиви новини през изминалия век.
21:22 | 12.09.22 г.