Стратегията на Борис: Всичко или нищо

Преди да изберат новия си партиен лидер, членовете на торите призоваха за смяна на парадигмата. Те искаха радикална раздяла с ерата на свръхпредпазливия премиер Тереза Мей. И сякаш предводителят на движението за Brexit Борис Джонсън изглеждаше точния човек, който да поразтърси нещата в Брюксел и Уестминстър.

Е, сега Джонсън действа, но сякаш разривът с политиката на Тереза Мей е по-радикален, отколкото много тори желаеха. Във вторник вечерта министър-председателят изключи 21 видни членове от парламентарната група, след като те му нанесеха първото поражение при гласуването в Камарата на общините.

Почти всички бунтовници са били министри и секретари в кабинети на консерваторите, включително и ветерани, като Кенет Кларк и Филип Хамънд. В някои случаи членството им в партията е от десетилетия, а сега беше прекратено рязко и мълчаливо – а при някои - дори чрез SMS.

Хардлайнерите на Brexit аплодираха решителното противодействие на новия си лидер. „Прочистването“, както всъщност се нарича изключването от партийните редици, съответствало на желанието за ново начало - точно като търсенето на „чист Brexit“. В своята фанатична ревност обаче пуристите по темата Brexit отдавна загубиха всякаква мярка. Умерените тори се отвръщат ужасени. Като цяло британското население вероятно реагира по подобен начин. За повечето британци Brexit вече не е предпочитаният избор.

Но в предизборната кампания Джонсън залага на стратегията на заклетите избиратели, така че търси постоянната ескалация. Първо бе суспендирането на парламента, сега - изгонването на „саботьорите“, а след това евентуално и твърд Brexit - в кампанията си Джонсън не прави никакви отстъпки.

Той залага на това в цялото парламентарно объркване избирателите да чуят само едно ясно послание: този тук иска окончателно да наложи Brexit. Той се изявява като силен човек, който е възпрепятстван от тези, които в парламента и в Брюксел спират изпълнението на народната воля, коментира Handelsblatt.

Тази изчистена легенда ще му даде абсолютно мнозинство при едни нови избори, смята Джонсън. Това е игра – на всичко или нищо. Ако загуби, той ще бъде премиерът, прекарал  най-кратко време на Даунинг стрийт. Ако спечели, той ще бъде героят, пробил блокадата на Brexit в парламента.

Е, разбира се, той би могъл да надделее, и то без да се съобразява с досадните партньори, като северноирландската DUP или със сговор с опозицията. И като първа важна крачка би могъл да осъществи твърд Brexit на 31 октомври.

Въпреки това, за да свика предсрочни избори на 15 октомври, Джонсън се нуждае от мнозинство от две трети в парламента. В сряда вечерта опозицията от лейбъристите отказа да одобри предложението, аргументирайки се, че единствено законът, забраняващ твърд Brexit, трябва да влезе в сила.

Преди това мнозинството от парламента гласува в подкрепа на закон, предназначен да предотврати Brexit без договорка. В четвъртък сутринта беше постигнато споразумение по този въпрос и управляващите са се съгласили с опозицията проектозаконът в Камарата на лордовете да не се бави чрез процедурни трикове, като потоп от заявления и постоянни дискусии.

Опозицията обаче няма да може да се противопоставя дълго на нови избори. Няма как да се заобиколят - вероятно вот на недоверие от страна на торите срещу Джонсън може да ускори ходенето пред урните.

Провеждането на нови избори би било едва първата част от стратегията на Джонсън. Екипът му в Даунинг Стрийт би трябвало вече да се е подготвил за подобно гласуване. Главният консултант Доминик Къмингс, архитектът на успешната кампания за Brexit през 2016 г., залива от седмици интернет с рекламна кампания.

Най-големият актив на премиера обаче е Джеръми Корбин. Лидерът на левите лейбъристи е считан от много британци за неизбираем. Ето защо избирателите без ясна политическа украса ще се сблъскат с трудно решение при евентуалните избори.

При резултатите от сегашните допитвания торите имат удобна преднина. Също в пряко сравнение Джонсън е доста пред Корбин. Но въпреки слабия опонент Джонсън в никакъв случай не трябва да е сигурен в гарантирането си на абсолютно мнозинство. Няколко фактора намаляват шансовете му: първо, партията Brexit на Найджъл Фараж би отнела от гласовете на консерваторите. Лагерът за Brexit би бил разделен, а Фарадж е поне толкова добър в кампаниите, колкото и Джонсън.

Второ, след оставката на популярния лидер на шотландските тори Рут Дейвидсън няколко места в Шотландия вероятно ще бъдат загубени. И трето, възкръсналите либерални демократи могат да се противопоставят на торите в някои проевропейски крепости. Подкрепящата Европейския съюз партия „Либерални демократи“ е естественото убежище за проевропейските тори, както показа и партийната промяна на депутата Филип Ли от тази седмица.

Джонсън залага на това, че може да спечели достатъчно привърженици на Brexit в традиционните за лейбъристите територии, които да компенсират тези загуби. Но колкото по-твърдо действа премиерът, толкова повече плаши умерените избиратели.

Ето защо има реална опасност и едни нови избори да завършат с безизходица. Това ще бъде повторение на 2017 г. Окуражена от добрите предизборни анкети, Тереза Мей призова за нови избори с надеждата да получи ясен мандат за курса си за Brexit. Вместо това тя не успя да си подсигури абсолютното мнозинство - с познатите последици.