Универсалният базов доход няма да реши проблемите ни

Фридман очертава концепцията в притчата си от 1969 г. за пускането на пари от хеликоптер. Ако всички са убедени, че това е уникално неповторимо събитие, тогава се предполага, че те ще похарчат парите, увеличавайки икономическата активност. Концепция предизвика съживен интерес през последните години като средство за предотвратяване на дефлацията.

Има ясна връзка между универсалния базов доход и модерната парична теория (МПТ), неконвенционален икономически подход, който набира популярност сред политиците. MПT общо взето твърди, че държавата не може да фалира, стига сама да печата валутата си - версия на аргумента, че дефицитите нямат значение. Според MПT правителствата трябва да заемат и харчат, когато търсенето е недостатъчно, за да придвижат икономиката към пълна заетост. МПТ предоставя теоретична обосновка за правителствата да емитират дълг към централните банки в по-големи размери, отколкото досега се допускаше. Така могат да се финансират разходни програми - като универсалния базов доход - за поддържане на икономическата активност.

Спорно е дали гарантираният минимален доход може да доведе до икономическо възстановяване. Това е преопаковане на съществуващите подходи, които имаха ограничена ефективност. Няма нищо ново в това централните банки да финансират правителствата чрез количествено облекчаване или фискални стимули, включително социални разходи. Така не се адресират ключови структурни проблеми като прекомерен дълг, дисбаланси, нива на заплати и демография. Възприемането на такъв подход би означавало и икономиката да стане зависима от намесата на правителството за поддържане на активността.

Универсалният базов доход, финансиран от хеликоптерни пари, може порочно да увеличи несигурността. Обикновените хора могат да реагират на неограниченото печатане на пари, като затворят портфейлите си и трупат спестявания. Неотдавнашната програма за „връщане на пари” в Австралия, която предостави до 1080 австралийски долара (740 щатски) на данъкоплатците, които печелят по-малко от 126 000 австралийски долара годишно, изглежда не компенсира песимизма по отношение на перспективите.

Това едва ли ще попречи на още държави да приемат подобни решения. Реалността е, че съществуващата политика е все по-ограничена. Значителното преструктуриране на дълга и отписванията, както и приемането на по-нисък растеж и стагниращ или намаляващ жизнен стандарт, са неприемливи. Политиците отчаяно ще се стремят да покажат, че има повече инструменти за предотвратяване загубата на доверие в техните правомощия.

Фридман смяташе, че политиките трябва да се оценяват по резултатите, а не по намеренията. За съжаление продължаващата примамливост на безболезнените и лесни решения на икономическите проблеми диктува, че универсалният базов доход ще остане част от политическия дневен ред.