Световната икономика се насочва към депресиращо познат цикъл от по-ниски лихви, подновено количествено облекчаване и повече фискални стимули. Връщането към постоянен полу-спад в развитите икономики вероятно ще увеличи интереса към универсалния базов доход (УБД) - идея, подкрепена от кандидата за президент на САЩ от Демократическата партия Андрю Янг и бизнес фигури като основателя на Facebook Марк Зукърбърг и този на Tesla Илон Мъск. Ако бъде прието, това радикално предписание обаче е малко вероятно да се окаже вълшебна пръчка, пише Сатяджит Дас за Bloomberg.
Привържениците на УБД твърдят, че гарантирането на фиксиран доход на всеки човек, независимо от обстоятелствата, ще помогне за справяне с капаните на бедността, присъщи на традиционните системи за социално подпомагане, с намаляващия дял на доходите, които се падат на труда, и с увеличаващите се заплахи за заетостта от автоматизацията. Янг, който е технологичен предприемач, предлага да се плащат по 1000 долара месечно на всеки американец, като превърна този план в ключов въпрос по време на кандидат-президентските дебати.
Концепцията не е нова. За първи път тя е предложена от сър Томас Мор в неговия труд от 16 век „Утопия“ и беше подкрепена от икономисти на свободния пазар като Фридрих Хайек и Милтън Фридман през 20 век. На национален референдум през 2016 г. Швейцария обаче отхвърли предложението за въвеждане на универсален базов доход.
Аргументът за УБД е, че той може да повиши ефективността на социалните системи чрез минимизиране на бюрокрацията и административните разходи и чрез елиминиране източването на ресурси посредством политическа експлоатация или измами. Експериментите във Финландия, Канада и Индия не бяха убедителни, като показаха психологически ползи за получателите, но ограничени успехи в постигането на икономически или социални цели.
Критиците посочват финансовите ограничения на финансирането на такива програми. В САЩ 1000 долара месечно на човек биха се равнявали на общ разход от около 4 трилиона долара годишно, приблизително размера на федералния бюджет за 2018 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) установи, че данъкът върху доходите ще трябва да се увеличи с почти 30%, за да се финансира скромен УБД.
Ключът за подновената политическа привлекателност на предложението е това как то може да неутрализира нарастващата критика към количественото облекчаване, което облагодетелства непропорционално богатите, като повиши цените на финансовите активи. УБД, финансиран от нови покупки на държавни облигации от централната банка - обозначени като „количествено облекчаване за хората“ - може да бъде по-приятен начин да се възобновят паричните стимули.
УБД би позволил въвеждането тихомълком на „хеликоптерните пари“ - противоречиво предложение централните банки да печатат пари, които да раздават на потребителите, за да се стимулират растежът и инфлацията. Идеята обхваща широк спектър от политики, включително постоянна монетизация на бюджетния дефицит и директни трансфери към домакинствата, финансирани с базови пари.
12:16 | 14.09.22 г.