САЩ преразпределят достатъчно национален доход

Средното домакинство от долния квинтил получава 45 389 долара държавни трансфери. Частните трансфери от благотворителни и фамилни източници осигуряват още 3313 долара. Средното домакинство в долния квинтил плаща 2770 долара данъци, предимно под формата на данъци върху продажбите, имотите, както и акцизи. Нетният резултат е, че средното домакинство в долния квинтил разполага с 50 901 долара.

Държавните трансфери отиват най-вече към домакинствата с ниски доходи. Средното домакинство от долния квинтил и средното домакинство от следващия квинтил получават държавни трансфери съответно от около 17 и 4 долара за всеки долар данъци, който плащат. Средното домакинство получава 17 850 долара държавни трансфери и плаща почти толкова като данъци - 17 737 долара, докато горните два квинтила получават правителствени трансфери съответно от само 6 и 29 цента за всеки долар, платен като данък.

Средното домакинство от горния квинтил плаща средно 109 125 долара данъци и остава, след данъци и трансферни плащания, с доход, който е само 3,8 пъти повече от този на долния квинтил: 194 906 долара в сравнение с 50 901 долара. Без значение колко приходи смятате, че правителството в свободното общество трябва да преразпределя, много по-трудно е да се твърди, че долният квинтил получава твърде малко или горният твърде много, когато съотношението между доходите им е 3,8 към 1 (нетното), а не 60 към 1 (брутното) или пък 17 към 1 (съотношението на Статистическото бюро, което изключва данъците).

Днес правителството преразпределя достатъчно ресурси, за да повиши нетния доход (след трансфери и данъци) на средното домакинство в долния квинтил до 50 901 долара – число съпоставимо с доходите на средната класа. Средното домакинство в следващия квинтил отдолу нагоре получава само с 9,4% повече нетно, въпреки че печели над шест пъти повече (бруто), има повече от два пъти по-голяма заетост и изработва двойно повече часове на седмица. Нетният доход на средното домакинство въобще пък е само с 32% по-висок от този на средното домакинство от долния квинтил, въпреки че тази група печели над 13 пъти повече (брутно), има 2,5 пъти по-голям дял на заетите лица в трудоспособна възраст и работи над два пъти повече часове седмично.

Разходите за борба с бедността през последните 50 години не само вдигнаха нетните доходи на повечето домакинствата от долния квинтил до тези на работещите от средната класа, но и накараха много от работещите с ниски доходи да спрат да работят. През 1967 г., когато финансирането за Войната срещу бедността започна да тече, почти 70% от хората в трудоспособна възраст от докния квинтил бяха заети. През следващите 50 години този дял спадна до 36%. При следващия квинтил, който в исторически план има най-висок процент на участие в работната сила, коефициентът на заетост е спаднал от 90% на 85%, докато при първите три квинтила по доходи той се е увеличил.

Всеки дебат за по-нататъшно преразпределение на доходите трябва да бъде обвързан с тези факти. Америка вече преразпределя достатъчно, за да свие разликата в доходите между горния и долния квинтил от 60 към 1 (брутно) до 3,8 към 1 (нетно).