fallback

Защо гробокопачите на долара грешат?

Структурата на международната финансова система прави промените в глобалния валутен режим изключително трудни

08:20 | 05.12.19 г. 10
Автор - снимка
Създател

Критиката срещу доларовата доминация се върна в дома на предците си в Европа. През 60-те години на миналия век Валери Жискар д'Естен, тогавашният френски министър на финансите (и по-късно президент от 1974 до 1981 г. – бел. прев.) пръв осъди "прекомерната привилегия" на долара: способността на САЩ да финансира големи дефицити в платежния баланс чрез доминиращия статут на валутата си в световните финанси, пише за Financial Times Джошуа Зофър, студент по право в Йейлския университет. 

През последното десетилетие призивите за намаляване ролята на долара идваха най-вече от Русия, Китай и Иран. През последните две години обаче германският външен министър Хайко Маас и гуверньорът на Английската централна банка Марк Карни се присъединиха към тези гласове.

Има признаци, че централните банки изразяват мнението си чрез своето поведение. Данните на МВФ показват, че техните вложения в доларови резерви леко са намалели, въпреки високата доходност на долара спрямо останалите основни валути.

Тези, които гледат на това развитие като на пукнатини, които биха могли да срутят хегемонията на долара, надценяват своя аргумент.

Структурата на международната финансова система прави промените в глобалния валутен режим изключително трудни.

В този смисъл малко се е променило. В края на 60-те години Франция оглави движението за замяна на долара със специалните права на тираж (СПТ) на МВФ, синтетичен чуждестранен резервен актив. Но СПТ могат да се използват само от официални институции, а не в частни транзакции, и така и не станаха значими. Междувременно ролята на долара се разшири, когато финансовата глобализация започна.

Този прецедент е особено показателен, тъй като доверието в долара тогава беше на историческо дъно. Дори след като президентът Никсън едностранно прекъсна връзката на зелената валута със златото през 1971 г. - сривайки споразумението от Бретън Уудс - отбиването от долара се оказа невъзможно.

В разгара на финансовата криза управителят на Китайската централната банка Джоу Сяочуан излезе с подобен аргумент - СПТ да заменят долара. Излишно е да казваме, че въпреки ролята на САЩ като причинител на кризата, почти нищо не се промени.

Има няколко причини, поради които ролята на долара се оказа толкова трайна. Първо, пазарът на активи, деноминирани в долари, особено на държавен дълг, е много по-дълбок от всеки друг. Мениджърите на валутни резерви обикновено държат сигурни ценни книжа, а не кеш. В резултат на това те често няма къде другаде да инвестират освен в доларови активи, особено ултраликвидните ДЦК.

Второ, последица от наложителното държане на доларови активи е че много централни банки разполагат с много от тях. Китай и Япония притежават по повече от 1,1 трлн. долара в щатски ДЦК, отделно от други активи в зелената валута.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 03:32 | 14.09.22 г.
fallback