Германия и Европа се нуждаят от възроден ХДС

Решението на Анегрет Крамп-Каренбауер да се оттегли като лидер на германския Християндемократически съюз (ХДС) след само 14 месеца начело разтресе германската политика, както малко събития в последно време. С решението тя абдикира от амбицията си да замени Ангела Меркел като канцлер, а и разбива плановете на Меркел за организирано наследяване на поста.

Тази стъпка разкри дълбоките промени в германската политика и борбата на ХДС да се примири с тях. Това също означава, че доминиращата в продължение на 15 години партия в Германия се обръща навътре, докато опитва да намери собствената си посока - точно в момент, в който разпадащият се международен ред оставя Европа отчаяна за силно лидерство, пише Financial Times в редакционен коментар.

Дори след като Меркел я повиши до министър на отбраната миналия юли, тя не успя да наложи авторитета си над партийните величия или регионалните комитети. Неотдавнашната криза в Тюрингия, при която хората на ХДС пренебрегнаха дългогодишно табу и гласуваха заедно с крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD), за да изберат малко известен политик за премиер на провинцията, беше последната капка.

Все пак не е случайно, че бурята, която издуха лидера на ХДС, повя от изток. AfD бързо се превърна в основен играч на политическата сцена в Източна Германия, борейки се за челно място в някои провинции. Успехът й свидетелства за все още нестихващото напрежение между Запада и Изтока след обединението на Германия преди 30 години. В същото време партията привлече по-умерени десни избиратели, които смятат, че решителният центризъм на Меркел ги е оставил политически непредставени. AfD едновременно допринесе и се възползва от фрагментацията на германската политика - от по същество три партии до края 80-те години до шест в Бундестага днес.

ХДС вече е готов за подновен сблъсък относно бъдещето си между онези, които предпочитат да продължат по пътя на Меркел, и онези, които искат да възприемат по-солиден консерватизъм. По същество съюзът е изправен пред повторение на битката за лидерство от 2018 г., която противопостави Крамп-Каренбауер, като кандидат на статуквото, на двама консерватори: Фридрих Мерц, бивш лидер на парламентарната група на ХДС, и Йенс Спан, министър на здравеопазването. Този път те може да се изправят срещу Армин Лашет, премиер на Северен Рейн-Вестфалия.

Необходим е дебат дали ХДС трябва да се наклони надясно, за да увеличи привлекателността си. Но ако се отиде твърде далеч, се рискува да се подложи на още по-голям натиск партийното единство и да се отблъснат Зелените, потенциален коалиционен партньор след изборите следващата година. Немските избори традиционно се печелят от битката в центъра. Най-важното за ХДС е да потвърди отказа си от всякакво договаряне с AfD. Пактовете с екстремисти са нежелателни във всяка европейска демокрация, но особено в Германия.

Съществуват и по-големи рискове от един продължителен период на германска политическа самовглъбеност. Многостранната система бе дестабилизирана от Доналд Тръмп в САЩ и Brexit във Великобритания, както и от възхода на популисткия национализъм не само в по-новите членове на ЕС от бившия комунистически блок, но и в няколко по-стари западни държави членки. Енергичният президент на Франция Еманюел Макрон може и да се наслаждава на шанса да бъде в светлината на прожекторите, но без партньор от тежка категория в Берлин, той ще има трудности да постигне нещо съществено. От жизненоважно значение е, не само за Германия, но и за цяла Европа, ХДС да излезе от вглеждането в същността си възроден и с достоен наследник на Меркел.