fallback

Антиконкурентен ли е по своята същност финансовият феърплей на УЕФА?

Според него не е позволено да се допускат краткосрочни загуби, въпреки че това е най-добрият начин да се успее в дългосрочен план

15:15 | 23.02.20 г. 1
Автор - снимка
Създател

Представете си за момент, че сте амбициозен изпълнителен директор, който току-що е придобил по-малкия играч в град с два отбора. Мачкан от своя градски съперник и други национални и световни конкуренти, установявате, че предприятието се движи в низходяща посока. Управлението е пълен майтап, работниците се нуждаят от обучение - или уволнение, а продажбите стагнират.

Нещо повече, индустрията, в която сте, възнаграждава само победителите. Загубите от съперниците ви правят възвръщаемостта от вашите трудно спечелени пари слаба.

Едно е ясно: имате нужда от капитал, за да инвестирате в работната си сила и то много. Има обаче уловка - не ви е позволено да допускате краткосрочни загуби, въпреки че това е най-добрият начин да успеете в дългосрочен план.

Добре дошли в света на европейския футбол в ерата на Шампионската лига. По-конкретно, онзи свят, който се вижда от синята страна на Манчестър, пишат Джейми Пауъл и Клеър Джоунс за Financial Times.

Наскоро УЕФА изхвърли Манчестър Сити от Шампионската лига за два сезона, след като установи, че клубът е извършил „сериозни нарушения“ на правилата за финансов феърплей (FFP). Това означава загуби на награден фонд от над 80 милиона евро на сезон, отделно от приходите от излъчване, спонсорство, фенски артикули и билети, свързани с най-елитния турнир в световния футбол.

Клубът планира да обжалва решението в Арбитражния спортен съд, като според Мурад Ахмед и Араш Масуди от FT той възнамерява да оспори самото съществуване на правилата.

Няма да разглеждаме точните правила на FFP (има достатъчно обяснения). Същността е, че футболните клубове трябва да гарантират, че приходите им - независимо дали от спечелени мачове, спонсорство, билети или продажби на фланелки, покриват като цяло разходите за заплати и трансфери. Инвестициите в стадиони не се покриват.

Както е при повечето фирми, заплатите са основен разход на клуба. Някои клубове от английската Висша лига, като Борнемът, отчитат заплати в размер на близо 80 на сто от приходите си. Доста, но е оправдано. Саймън Кюпър и Стефан Шимански твърдят в книгата си Soccernomics, че размерът на перото за заплати в клуба е най-добрият показател за това къде ще завърши в класирането отборът.

След като само челните места в националните първенства позволяват на отборите да се изстрелят в орбитата на Шампионската лига, разходите за заплати скочиха. Резултатът от което е, че FFP, макар и достоен за уважение опит за изравняване на условията, е по своята същност антиконкурентен.

Най-очевидният проблем на схемата е разграничението между капиталови разходи (които е позволено да ви изкарват на червено) и разходи за играчи (за които това не важи). Разбира се, можете да построите 70-хиляден стадион и да отговаряте на правилата на УЕФА, но ако не сте спечелили нищо, кой ще дойде да ви гледа как играете на него? Не можете да купувате повече играчи или да раздуете сметката си за заплати, защото не печелите търговски приходи или печалби от Шампионска лига, но не привличате търговски приходи, защото играчите ви не са достатъчно добри. Отгоре на това постъпленията в деня на мача представляват само 16 на сто от общите приходи, според Deloitte, в сравнение с 40 на сто от търговски източници.

Всичко това държи градския съперник с по-голяма витрина от трофеи.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 03:46 | 14.09.22 г.
fallback