Антиконкурентен ли е по своята същност финансовият феърплей на УЕФА?

Джеймс Пиърс от Athletic твърди, че последните успехи на Ливърпул показват как FFP може да работи за клубовете, които искат да минат на по-горна предавка. Това е лош пример. Макар че част от подкрепящите Ливърпул обичат да представят клуба като аутсайдер, той не е такъв. Малцина имат стадион с капацитет от 54 000 зрители, който е пълен на всеки домакински мач (и който ще продължи да се пълни дори след планираното му разширяване до 61 000), и разполагат с 8-ия най-висок търговски приход в света, подплатен с шест европейски купи.

Странното в разграничението, което УЕФА прави, е, че футболът като бизнес е свързан изцяло с човешкия капитал.

Играчите не просто определят представянето на клуба тук и сега. Те също влияят на марката в продължение на десетилетия. Ние можем да си спомняме дръзкия гол от центъра на Дейвид Бекъм срещу Уимбълдън, но търговските директори на Манчестър Юнайтед вероятно го помнят като лицето, което продаде хиляди фланелки.

Това че играчите са дълготраен актив не е просто представа, това е и начинът, по който те се отчитат счетоводно. Когато играчът бъде закупен, разходите се капитализират в счетоводния баланс заедно с други такси, след което се амортизират през целия договор на съответния играч. За счетоводител разликата между Рияд Марез (футболист на Манчестър Сити – бел. прев.) и вътрешно разработения компютърен софтуер е незначителна.

Клубовете не са достатъчно креативни със стимулите, които предлагат на играчите. През 80-те Силициевата долина примамваше висококвалифицирани служители с хазартните опции върху акции, за да компенсира по-ниските заплати. Подобна схема на възнаграждения, при която звездните играчи споделят бъдещите печалби на клуба, дори и за период след като са го напуснали, може да бъде вариант за тези собственици на клубове, които искат бързо да се изкачат по стълбицата, като същевременно останат изрядни пред УЕФА.

Трудно е да съчувстваме на Манчестър Сити. Изтеклите имейли от клуба, които бяха поместени в германския седмичния Der Spiegel, са пропити от арогантност и грубо незачитане на правилата. Ето цитат от статията:

„От документите, предоставени от Football Leaks, стана ясно колко безсрамни Манчестър Сити са искали да бъдат. Започвайки от 2012 г., клубът е създал специална схема за систематично заобикаляне на правилата за FFP, като ръководителите му са пренасочвали разходи към други компании, де факто скривайки ги от одиторите на УЕФА. Освен това, ако през сезона клубът е похарчвал повече от предвиденото, спонсорите му от Абу Даби са увеличавали парите, като са завеждали трансферите със задна дата към началото на сезона.”

Реакцията на новината за забраната беше изпълнена със самосъжаление, като клубът се представи като жертва на корумпираната върхушка на УЕФА. Човек се чуди как това ще се приеме от феновете на клубове като Лийдс Юнайтед, които наистина се оказаха на губещата страна във футболната индустрия.

FFP очевидно съществува, за да не се повтаря ситуацията с Лийдс - клубът, който прекали с разходите в опит за постигане на слава в Шампионската лига. Бедата е, че макар да прави футбола устойчив, той укрепва съществуващия елит.