Путин трябва да подмени ръководителите на държавните гиганти

Когато Владимир Путин реши през януари да предприеме действия, насочени към стимулиране на слабия растеж на брутния вътрешен продукт на Русия, той направи това, което правят повечето държавни лидери: уволни няколко политици и пренареди редиците на онези, които, поне на теория, управляват икономиката на страната в размер на 1,6 трлн. долара, пише Хенри Фой за Financial Times.   

Замина си дългогодишният му помощник и фактически заместник Дмитрий Медведев като министър-председател, а финансовият министър загуби функцията си на властен вицепремиер.

Фокусиран върху резултатите бюрократ (Михаил Мишустин - бел. прев.), току-що ремонтирал данъчната система на страната, получи както поста на министър-председател, така и мандат за решителни действия, а двама икономически помощници, разглеждани като по-склонни към по-високи държавни разходи, бяха повишени до ключови роли.

Анализаторите бяха като цяло силно впечатлени от това разместване на персонала и фондовият пазар в страната се повиши, само за да бъде скоро охладен от страховете за въздействието на епидемията от коронавирус.

Министрите и съветниците обаче не са единствените лостове на власт, чрез които Кремъл може да влияе на руската икономиката. Те може би дори не са най-мощните. Разтърсването на комфортната клика от мъже, назначени да управляват най-големите държавни компании, щеше да изпрати по-силен сигнал за намерения.

Чрез държавни фондове и централната банка правителството на Русия контролира четири от петте най-големи компании в страната и още десетки от най-големите работодатели, инвеститори и кредитори. На практика е невъзможно да живеете в Русия и да не сте клиент или длъжник на държавните гиганти, които доминират в ключовите сектори на икономиката. Управлението на тези корпоративни мастодонти е вероятно по-важно от това кой крачи по коридорите на министерствата и често включва по-тясна координация с Кремъл.

И все пак мъжете - тъй като всички те са неизменно мъже - които управляват тези компании и техните колосални баланси, обикновено се радват на мандати като на едва ли не папи. Алексей Милер, главен изпълнителен директор на газовия производител Газпром, най-голямата руска компания по приходи, е на този пост от 19 години. Назначен само година след като Путин пое президентството, 58-годишният мъж е обект на слухове за размествания от години, но опровергава онези, които го отписваха в полза на по-млади съперници.

Игор Сечин е дългогодишен ръководител на Роснефт, най-голямата руска петролна компания и от 2012 г. вторият по големина листнат на борсата производител в света след Saudi Aramco. Аерофлот, националният авиопревозвач, се ръководи от Виталий Савельев от 2009 г.

Двете водещи руски банки, Сбербанк и ВТБ, се управляват от едни и същи мъже в продължение на общо 31 години. Херман Греф вече е в 13-тата си година като ръководител на Сбербанк, докато във ВТБ Андрей Костин е начело от 2002 г.