Когато Владимир Путин реши през януари да предприеме действия, насочени към стимулиране на слабия растеж на брутния вътрешен продукт на Русия, той направи това, което правят повечето държавни лидери: уволни няколко политици и пренареди редиците на онези, които, поне на теория, управляват икономиката на страната в размер на 1,6 трлн. долара, пише Хенри Фой за Financial Times.
Замина си дългогодишният му помощник и фактически заместник Дмитрий Медведев като министър-председател, а финансовият министър загуби функцията си на властен вицепремиер.
Фокусиран върху резултатите бюрократ (Михаил Мишустин - бел. прев.), току-що ремонтирал данъчната система на страната, получи както поста на министър-председател, така и мандат за решителни действия, а двама икономически помощници, разглеждани като по-склонни към по-високи държавни разходи, бяха повишени до ключови роли.
Анализаторите бяха като цяло силно впечатлени от това разместване на персонала и фондовият пазар в страната се повиши, само за да бъде скоро охладен от страховете за въздействието на епидемията от коронавирус.
Министрите и съветниците обаче не са единствените лостове на власт, чрез които Кремъл може да влияе на руската икономиката. Те може би дори не са най-мощните. Разтърсването на комфортната клика от мъже, назначени да управляват най-големите държавни компании, щеше да изпрати по-силен сигнал за намерения.
Чрез държавни фондове и централната банка правителството на Русия контролира четири от петте най-големи компании в страната и още десетки от най-големите работодатели, инвеститори и кредитори. На практика е невъзможно да живеете в Русия и да не сте клиент или длъжник на държавните гиганти, които доминират в ключовите сектори на икономиката. Управлението на тези корпоративни мастодонти е вероятно по-важно от това кой крачи по коридорите на министерствата и често включва по-тясна координация с Кремъл.
И все пак мъжете - тъй като всички те са неизменно мъже - които управляват тези компании и техните колосални баланси, обикновено се радват на мандати като на едва ли не папи. Алексей Милер, главен изпълнителен директор на газовия производител Газпром, най-голямата руска компания по приходи, е на този пост от 19 години. Назначен само година след като Путин пое президентството, 58-годишният мъж е обект на слухове за размествания от години, но опровергава онези, които го отписваха в полза на по-млади съперници.
Игор Сечин е дългогодишен ръководител на Роснефт, най-голямата руска петролна компания и от 2012 г. вторият по големина листнат на борсата производител в света след Saudi Aramco. Аерофлот, националният авиопревозвач, се ръководи от Виталий Савельев от 2009 г.
Двете водещи руски банки, Сбербанк и ВТБ, се управляват от едни и същи мъже в продължение на общо 31 години. Херман Греф вече е в 13-тата си година като ръководител на Сбербанк, докато във ВТБ Андрей Костин е начело от 2002 г.