Днес не се случва толкова често германските социалдемократи да имат добри икономически идеи. Предстояща инициатива на един от тях има голям смисъл и заслужава повече подкрепа, отколкото е вероятно да получи. Олаф Шолц, финансовият министър, иска да прекрати т. нар. „дългова спирачка“ - конституционно ограничение на държавните дефицити и заеми. Но старши партньорите в управляващата коалиция, християндемократите на канцлера Ангела Меркел, вече се готвят да отхвърлят предложението. Те трябва да помислят отново, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Фискалният таван в Германия не е съвсем уникален. Швейцария и Австрия също имат негови версии, докато Европейският съюз (ЕС) и повечето щати в САЩ имат ограничения върху публичните бюджети под друга форма. По свой навик германците не само са направили правилата си особено строги, но и ги спазват доста стриктно.
Дълговата спирачка бе въведена чрез изменение на конституцията през 2009 г., точно когато глобалната финансова криза се трансформираше в криза на еврото. Двете кризи имаха много причини, но по това време германците се бяха фиксирали върху една от тях: дългът. Спорна, но правдоподобна причина може да е това, че германската дума за дълг (Schulden) е етимологично свързана с тази за вина (Schuld). Откакто е въведена, дълговата спирачка действа под различни форми и в различно време на федерално, регионално и общинско ниво на управление.
Резултатът е, че геманците се скъпят на публични разходи през последното десетилетие точно когато трябваше да инвестират много, много повече поради всевъзможни причини. Една от тях е, че германската инфраструктура - от пътища до високоскоростен интернет, отдавна е за модернизация. Друга причина е, че вялата икономика на еврозоната, включително на самата Германия, отчаяно се нуждае от фискални стимули, тъй като паричната политика достигна своите граници на действие.
Още един добър аргумент за по-високите публични разходи е, че те, ако бъдат насочвани разумно, могат да насърчат и повече частни инвестиции. Това от своя страна би могло да помогне за коригиране на един от най-ярките икономически дисбаланси в света: излишъкът по текущата сметка на Германия, който е най-големият. По дефиниция този излишък представлява превишението на вътрешните спестявания над инвестициите. Обратната му страна са съответните дефицити в други държави, които са много вредни.
Не на последно място, няма добра обосновка срещу увеличаването на публичните заеми, за да се финансират разходи, защото това няма да струва нищо. В действителност доходността по германските държавни облигации е отрицателна - пазарите всъщност ще платят на държавата да събере повече пари.
Ето защо правило, което на пръв поглед изглежда разумно, е основен проблем за европейската и дори световната икономика точно когато тя е изложен на риск от забавяне на фона на търговски войни и задаваща се пандемия. Никой от тези доводи, между другото, не би могъл да подмине германските политици. Години наред абсолютно всички - от Международния валутен фонд до Белия дом и Европейската централна банка - мъмрят германците по тези въпроси. Европейската комисия току-що ги предупреди отново в последния си доклад за страната.
На фона на този контекст това, което Шолц планира да предложи през март, е наистина само малка промяна в правилото. Той иска най-голямата европейска икономика да свали крака си от спирачката само веднъж, така че федералното правителство да поеме около 40 милиарда евро дълг от около 2 500 затруднени градове и окръзи. Това ще даде възможност на общините, особено тези в икономически потиснати райони, да вземат заеми и да харчат за местна инфраструктура.
Тъй като обаче дълговата спирачка е залегнала в конституцията, Шолц трябва да спечели две трети мнозинство и в двете камари на германския парламент. Той няма да успее. Всички десни партии в Германия, от центъра до края на политическия спектър, са твърдо против всичко, което им се струва толкова виновно, колкото дълга. Християндемократите дори се шегуват - иронично, но с гордост, че дълговата спирачка е техният „фетиш“.
Никой не внушава, че разточителството е добра управленска политика. Такива не са обаче и упоритата стиснатост и сляпото подчинение на произволни правила във време, когато световната икономика се олюлява на ръба и само няколко страни имат фискалния капацитет да й помогнат. Германия, като единственият член на Г-7, който продължава да поддържа бюджетен излишък, е най-голямата и най-важната от тези страни. Време е германците да разберат собствената си жизненоважна роля в света и да отменят добронамереното, но погрешно правило, което създава толкова много проблеми.
08:18 | 13.09.22 г.