Защо излишъкът на Германия е толкова голям?

Когато Доналд Тръмп се оплака, че има твърде много беемвета по американските пътища, външният министър на Германия Зигмар Габриел не се въздържа да отговори: Ако САЩ искат Германия да изнася по-малко стоки, те може просто да "правят по-добри автомобили." Това е спорно. Но обяснението за това как Германия постигна най-големия излишък по текущата сметка в света е много по-сложно от това, че „Произведено в Германия” се продава добре в чужбина, пише редакторът на немския Handelsblatt Кристофър Сърмак.

Германия не винаги е имала излишъци. В следвоенните години Западна Германия, при положение, че голяма част от физическата ѝ инфраструктура бе разрушена, се съсредоточи върху инвестирането в собственото си икономическо възстановяване. В продължение на десетилетия тя внасяше приблизително толкова, колкото изнасяше. Но през 80-те години в икономиката на Западна Германия за пръв път настъпи дисбаланс, тъй като износът продължи да расте, но вътрешните инвестиции започнаха да намаляват.

След това обединението на Германия през 1990 г. тласна страната обратно към търговски дефицит. Изведнъж тя трябваше да възстанови Източна Германия, изоставена след четири десетилетия комунизъм. Инвестициите в местната икономика се повишиха и останаха високи през 90-те години. Резултатът: Чак до 2000 г. Германия поддържаше дефицит с останалата част от света. Но три други развития скоро започнаха отново да предизвикват излишък.

Първото беше въвеждането на еврото през 1999 г. Германците не винаги го признават, но еврото беше манна небесна за техните износители. Чрез фиксиране на валутните курсове в Европа то премахна основния лост за привеждане към баланс на икономика, излязла от контрол. Преди 1999 г. всяко конкурентно предимство на германските фирми би довело до по-голямо търсене на немската марка, тъй като чужденците обменят собствена си валута, за да плащат за немския внос, докато марката поскъпне толкова, че германските стоки отново станат по-малко конкурентоспособни.

С еврото обаче германските излишъци се компенсират от дефицита на други страни от еврозоната и валутният курс остава по-нисък, отколкото би бил в противен случай. Политиката на лесни пари на Европейската централна банка още повече натиска стойността на еврото. Това може да помогне за съживяването на южноевропейските икономики, но не е нещо, от което Германия се нуждае. Ханс-Вернер Зин, консервативен икономист, смята, че еврото е подценено с около една трета спрямо това, което би струвала валутата на Германия без него.