Богатите американци не трябва да се страхуват от скандинавския социализъм

Скандинавците обаче са и по-егалитарни, тъй като има по-малко много бедни хора, като изключително богатите притежават по-малък дял от общия национален доход.

Разбира се, съществуват разлики между това, което Сандърс и Уорън предлагат, и действително съществуващата социалдемокрация, както се практикува в скандианвските страни. Но можем да приемем, че и двамата биха се радвали да видят скандинавския модел приложен в САЩ. Биха ли се съгласили обаче и на повече милиардери?

По-големият въпрос е за техните богати хулители. Те би трябвало да се запитат защо скандинавските страни с по-голяма намеса на държавата са въпреки това добри места за печелене на пари. Има най-малко три причини.

Първо, обществените блага са благодат за частната печалба. Добрият транспорт, здравеопазването и висококвалифицираното население, платени от правителството, са все неща, които намаляват разходите, които иначе би трябвало да се поемат от частните фирми.

Второ, егалитаризмът при възнагражденията в Скандинавия, движен от синдикатите, насърчава бизнеса да възприеме технологии за повишаване на производителността. Тъй като нискоквалифицираната работна ръка е сравнително скъпа, а висококвалифицираната - сравнително евтина, има място за още печалба от инвестирането в най-ефективния капитал. Както норвежкият комик и социолог Харалд Ея се изрази, трудовото движение субсидира капиталистите.

Трето, щедрата социална система поддържа доверието, а то е изключително ценен ресурс. Така се пести от адвокати и съдилища, като се намалява необходимостта от договори и съдебни спорове, когато може да се разчита на социалните норми. Социалната система помага и да се сведе до минимум антагонизма на работното място спрямо технологичното обновяване.

Богатите в Америка и тези, които се стремят да станата такива, трябва най-малкото да изоставят своята рефлексивна преценка, че би било катастрофа за тях, ако демократите номинират ляв кандидат за президент, да не говорим за мнението, че още един мандат на Доналд Тръмп ще бъде по-добър за техния бизнес и банкови сметки.

Но Сандърс и Уорън също трябва да признаят друг аспект на скандинавския успех. Тези икономики винаги са били сред най-отворените в света за международна търговия, много повече от американското стопанство. Тази откритост е приета от населението може би именно поради силната социална система.

Вместо да подражават на омразата на Тръмп към свободната търговия, Сандърс и Уорън по-добре да заявят, че ще я направят безопасна за най-уязвимите американци.