Автократите не са имунизирани. Коронавирусът е глобалист - това, което бивш британски премиер нарече „ничий гражданин“. Вирусът не признава националните граници и е също толкова нехаен за естеството на политическите системи. Демокрацията не е защита. Не е такава обаче и тиранията, пише Филип Стивънс за Financial Times.
Според едно модерно схващане пандемията бележи поредната стъпка към авторитаризма. Деспотите се възползват от глобалната извънредна ситуация, за да втвърдят репресиите у дома и да засилят интересите си в чужбина. Технологиите бяха впрегнати за наблюдение. Лидерите на световните либерални демокрации са оставени да се изправят срещу обществени и икономически фрактури, нанесени от Covid-19.
Да вземем Китай. При объркания запад президентът Си Дзинпин грабна възможността да затегне властта на Пекин над спорните острови в Южнокитайско море, да арестува продемократичните лидери в Хонконг и да сплаши Тайван. Освен това Китай изгражда мека сила, като предоставя помощ на държави, които се борят за овладяване на коронавируса.
В другия край на спектъра на "силовите лидери" премиерът на Унгария Виктор Орбан придоби извънредни правомощия, с които заобикаля парламента. Автократично настроени лидери другаде - Реджеп Тайип Ердоган в Турция, Нарендра Моди в Индия - потискат грубо гражданските права. Би било грешка обаче такъв контрол да се възприеме като доказателство, че пандемията окопава нелибералните режими. В повечето случаи всъщност е по-лесно да се направи обратният извод.
Си възстанови баланса си, след като вирусът първоначално премина като ураган през китайския град Ухан. По-поразителна от възстановяването му обаче беше нестабилността, разкрита от гневни публични протести заради подхода на властите към епидемията в началото. Изминаха повече от два месеца преди китайският президент да се почувства достатъчно уверен, за да посети епицентъра на огнището. Протестите съвпаднаха с месеците на демократични демонстрации в Хонконг и категоричната изборна победа на политиците, подкрепящи независимостта в Тайван.
Си често е определян като най-могъщия китайски лидер от времето на председателя Мао. Ранният отговор на пандемията обаче говори за крехкостта на неговата сила. Съдбата на много китайски императори през вековете показва, че авторитетът им е бил абсолютен чак до момента на тяхното падане.
Извън Азия коронавирусът катализира промяна, която остави Пекин почти без приятели на запад. Не е необходимо да приемате безбройните конспиративни теории, поддържани от привържениците на американския президент Доналд Тръмп, за да откриете, че първият отговор на Китай на вируса бе потулването. Последващата заплашителна дипломация от страна на Пекин, насочена към освобождаване на режима от всякаква отговорност, само засилване схващането за прикриване на информация. Австралия, която е начело на призивите за международно разследване, обвинява Китай в „икономическа принуда“.
04:59 | 14.09.22 г.