fallback

Настъпва ли моментът на Югоизточна Азия?

Търговската война и пандемията подчертаха рисковете от разчитането само на Китай

17:30 | 23.05.20 г. 2
Автор - снимка
Създател

„Търговската война между САЩ и Китай приключи, като победител е Виетнам”, гласи често срещана шега в Сингапур, пише за Financial Times Параг Кана, управляващ партньор във FutureMap и автор на „Бъдещето е азитско”.

Всъщност войната показва малко признаци за отслабване, дори когато воюващите са разклатени от коронавируса, но ударната линия все още отчита важна истина.

В продължение на десетилетие всички погледи бяха насочени към Китай, но сега фокусът на глобалния растеж се измества към Югоизточна Азия, съвкупност от 10 държави с близо 700 милиона души население на юг от Китай и на изток от Индия. Ако всеки регион има момент, в който звездите се подреждат в негова полза - икономически, демографски, геополитически - то този на Югоизточна Азия може да е сега. 

С бързата урбанизация и индустриализация, млада демография, мащабна дигитализация, нарастващ достъп до образование и растящо овластяване на жените Югоизточна Азия е напът да придобие нов статут в света. До голяма степен това е така, защото може да са надгради върху успехите на съседите, благодарение на следвоенната история на Азия от взаимно засилващи се вълни на растеж.

Първо дойде метеорният възход на Япония, последван от подема при така наречените тигрови икономики на Южна Корея, Тайван, Хонконг и Сингапур. Тези територии вдъхновиха и насочиха инвестиции към Китай, който се превърна в най-големият център на растеж в Азия. Сега всички те инвестират в югоизточна Азия.

Десетте членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) се присъединяват към Индия, Япония, Австралия и Китай, образувайки мегарегион, който отговаря за почти 40 на сто от брутния вътрешен продукт на света по паритет на покупателната способност.

Китай търгува повече с Югоизточна Азия, отколкото със САЩ, предпочитайки реално по-надеждните съседи пред капризната суперсила. Рисковите китайски предприемачи също виждат възможност в региона: те например са инвестирали повече от 650 милиона долара в неговите технологични компании през първата половина на 2019 г., според доставчика на данни Refinitiv.

Корпоративна Америка също се ориентира към Югоизточна Азия. Въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп през 2017 г. изтегли САЩ от планираното Транс-тихоокеанско партньорство (TPP), чиито други членове трябваше да включват Япония и Австралия, вносът на САЩ от Виетнам продължи да нараства. През 2019 г. той скочи с 40% на годишна база, докато този от Китай спадна с над 20 на сто.

Тъй като САЩ не се присъединиха към TPP, компании от Mastercard и Qualcomm до Exxon и Pfizer инвестираха повече в Азия. Това е единственият начин, по който те могат да получат достъпа до региона, с който се ползват съперниците от други страни, подписали последващата TPP сделка. През 2019 г. в Югоизточна Азия влязоха 150 млрд. долара преки чуждестранни инвестиции, спрямо 200 млрд. в Китай и 50 млрд. в Индия.

Предстоят още, тъй като ЕС търси търговско споразумение с ASEAN въз основа на съществуващата си сделка със Сингапур, а и Великобритания след Brexit се стреми към по-силно присъствие в Азия. Инвестирането в Китай ще остане привлекателно заради пазарния му дял и индустриалната ефективност, но търговската война и пандемията подчертаха рисковете от разчитането само на една държава. Повече компании избират „да произвеждат там където продават“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:25 | 13.09.22 г.
fallback