Настъпва ли моментът на Югоизточна Азия?

Много мултинационални компании искат да се диверсифицират в посока Югоизточна Азия, както като застраховка, така и заради достъпа до бързо развиващите й се пазари. Телефоните на Samsung вече се правеха във Виетнам преди Южна Корея да премести повече производство там след избухването на Covid-19. Вярно е, че компаниите със сложни производствени процеси като Apple все още не могат да повторят на друго място качеството и мащаба на продукцията, постигнати от завода на Foxconn „iPhone City” в Джънджоу, Китай. Но още преди да удари коронавирусът Apple прочуваше Виетнам, за да създаде подобни специални икономически зони.

Виетнам очаква около 5% икономически ръст през 2020 г. Въпреки това, с БВП от малко над 200 млрд. долара, той е една от най-бедните страни в заможния регион. БВП на богатата на ресурси Индонезия надхвърли 1 трлн., на Тайланд е към 500 млрд., Сингапур и Хонконг имат почти по 350 млрд., а Малайзия и Филипините - по над 300 млрд. В миналото бедността и граничните рестрикции поддържаха регионалната търговия ниска, но в момента 60% от общата търговия в Азия се пада на югоизтока, според McKinsey. Границите бяха премахнати, а с тях и бедността. 

В същото време, ако ASEAN беше държава, тя щеше да е сред тези с най-голямо неравенство в света, като в Сингапур и Бруней годишните доходи на глава от населението са над 80 000 долара, докато цифрата за Мианмар и Папуа Нова Гвинея е под 3 000 долара.

Все пак, за разлика от Запада, страните от Югоизточна Азия се борят с бедността чрез инвестиции в инфраструктура, образование, работни места, мобилно банкиране и развитие на селското стопанство, наред с други области.

Често срещана грешка относно Азия по време на финансовата криза през 2008 г. беше схващането, че спадът в търсенето от Запада ще парализира нейните зависими от износа икономики. Всъщност Азия продължи реформите, започнати след кризата на континента от 1998 г., съсредоточавайки се върху изграждането на търговски излишъци и валутни резерви и преминаване към гъвкави валутни курсове, докато контролира инфлацията. Свиването на износа за 2008-09 г. беше с 35 на сто, но беше компенсирано в рамките на региона чрез растеж и намаляване на търговските бариери.

Коронавирусът ще повлияе на поръчките за износ, като например тези за облекло и части за автомобили, но страните от ASEAN са по-добре позиционирани да издържат на бурята, отколкото през 1998 г. или 2008 г.

От една страна, търговията им зависи не от Запада, а една от друга, както и от Китай, Япония и Индия. Въпреки че растежът на Китай се забави, той внася повече от своите съседи. Също толкова важно е, че повечето азиатски икономики вече са базирани на услуги, като голямото население и потреблението движат растежа повече от търговията.

Като се има предвид силата на щатския долар, сега е моментът за глобалните мениджъри на активи и непублично търгувания капитал да разширят своите вложения към развиваща се Азия, където валутите са по-слаби и фирмите може да бъдат придобити по-евтино, отколкото на Запад. Корпоративният дълг се увеличава, но по-голямата част от него сега е в местни валути, което означава, че няма опасност от повишаващи се лихвени проценти в САЩ.

Промишлеността, недвижимите имоти, банковото дело, технологиите и селското стопанство са готови за навлизане на чуждестранно ноу-хау, което да се изгради върху солидни активи и клиенти. Когато мислим как ще гледаме на Азия през следващите десетилетия, най-удачната аксиома би била: преди те произвеждаха за нас, сега ние произвеждаме за тях.