Когато президентът Реджеп Тайип Ердоган върне отново на „Света София“ статута на храм другата седмица, това ще се превърне в символ на неговата мисия да превърне Турция отново в мюсюлманска сила на глобалната сцена. Но, парадоксално, Турция рядко е изглеждала толкова сама, посочва Bloomberg в свой материал.
От конфликтите в Сирия и Либия до ударите в Ирак – втората по големина армия в НАТО работи денонощно. В същото време турски кораби кръстосват Средиземноморието, предизвиквайки спорове с членките на ЕС Гърция и Кипър.
След близо две десетилетия начело на страната Ердоган превърна Турция в регионална сила с по-голямо международно влияние от когато и да е било от основаването й през 1923 г. от Мустафа Кемал.
Желанието на Ердоган да разшири влиянието си оставя Турция обградена от конфликти, противопоставена на силните арабски правителства и в конфликт с традиционните си съюзници. Засега обаче никой не изглежда да иска или да може да спре президента.
„Турция притежава стратегическото преимущество“, посочва Тимъти Аш, старши стратег на Bluebay Asset Management. „В действителност ЕС е лъв без зъби, когато става въпрос за Турция. И Ердоган отдавна го е разбрал“, посочва той.
САЩ се противопоставиха на някои аспекти от външната политика на Ердоган, но се въздържаха от конкретни действия срещу своя ключов съюзник в НАТО. За ЕС ролята на Турция като бариера срещу потоците мигранти и джихадисти направи изключително рисковано размахването на санкции заради спорното проучване на газови находища в Средиземно море. Във всеки случай търговските санкции ще са в ущърб и на европейските държави, а малко от тях биха платили тази цена на фона на коронавирусната пандемия.
Турция преследва все по-независима външна политика през последните години и – поне засега, успява. Анкара се пребори със САЩ и НАТО за покупката на руските противоракетни системи С-400, но въпреки това успя да убеди президента Доналд Тръмп да даде съгласието си за изпращане на войски в конфликти, от които обичайно САЩ биха останали настрана.
В Либия турската военна намеса – осъществена с благословията на САЩ, обърна хода на гражданския конфликт, донасяйки поражение за подкрепяните от Русия сили на генерал Халифа Хафтар. В същото време обаче конфликтът доведе Турция още по-близо до нов сблъсък с Египет и Обединените арабски емирства (ОАЕ) – съюзници на Вашингтон, които също така подкрепят Хафтар.
В Сирия пък Турция работи с Москва, за да предотврати удар на правителствените сили по последния бастион на опозицията в страната, което може да отприщи нова бежанска криза. В същото време атаката от миналата година срещу сирийските кюрди предизвика негодуванието както на Европа, така и на САЩ. Според американския Конгрес действията на Анкара са били отново с благословията на Тръмп.
Идеята за санкции заради покупките на системите С-400 и сирийската намеса продължава да витае в Конгреса, където подкрепата и симпатиите на „дълбоката държава“ към Турция постепенно намаляват.
14:34 | 13.09.22 г.