Трябва да се поучим от китайското неравномерно икономическо възстановяване

Китай беше първата държава, засегната от епидемията от коронавирус, която впоследствие прерасна в пандемия. Азиатската страна беше и първата, която трябваше да направлява икономика си през блокажите и да проектира възстановяване от прекъсванията, причинени от коронавируса. Как Пекин се справи е урок, от който другите държави е разумно да се поучат, пише Financial Times в редакционен коментар.

Разбира се, западните правителства досега възприемаха различен от Китай подход спрямо икономическите последици от пандемията. Те похарчиха стотици милиарди долари за поддържане доходите на хората - в Европа чрез покриване разходите за заплати на работодателите, които запазват работниците си, а в САЩ чрез драстично увеличаване на обезщетенията за безработица. За разлика от това реакцията на Китай, която включваше евтини кредити, публични инвестиции и разходи за строителство, се фокусира в много по-голяма степен върху подпомагане на бизнеса, а не на служителите. 

В резултат, въпреки възстановяването на растежа в производството, частното потребление и дори частните инвестиции изостават. Въпреки че заетите с високи доходи се отърваха почти невредими от първия икономически спад в Китай от 70-те години на миналия век, и подхранват нарастващото търсене на луксозни стоки, това не компенсира резките съкращения на разходите от повечето обикновени потребители. Продажбите на дребно продължават да се свиват, за разлика от европейските икономики, където активността в сектора вече е над нивото отпреди година.

Тук се крие предупреждение за по-богатите държави. Техните схеми за подкрепа на заетостта и доходите изминаха дълъг път, за да смекчат неравномерните икономически последици от пандемията. Но хората с по-ниски доходи като цяло все още са изправени пред по-големи икономически (и здравни) рискове от тези с по-високи. Това неравенство ще се засили, когато правителствата се почувстват принудени да оттеглят публичните субсидии, било то поради големия разход или защото забавят връщането на служителите на старата работа или пренасочването им към нова.

Трудностите на Китай, свързани с опитите му за увеличаване на потребителското търсене, показват макроикономическия риск от калпава стратегия за изтегляне на извънредните мерки за подпомагане на доходите.

Разчитането от Пекин на публични кредити и инвестиционни разходи е също така дългосрочен проблем заради целта му да ребалансира икономиката към модел на растеж, воден от потреблението. Регулаторите в Китай отдавна са наясно, че експортният модел се изчерпа, а този, базиран на инвестициите, създава големи финансови рискове. При липсата на политики за повишаване покупателната способност и икономическото доверие на голяма част от населението обаче регулаторите прибегнаха до предишните, остарели инструменти.

Макар че този проблем изглежда на пръв поглед уникален за Китай, недостатъчното потребителско търсене на домакинства все повече се превръща в дългосрочно безпокойство и за западните регулатори. Особено в САЩ, отдавна буксуващите доходи на по-ниско платените често се смята, че стоят зад „трайната стагнация“ - слаб растеж на производителността и икономика, която може да осигури пълна заетост само чрез все по-разхлабени условия за финансиране, плюс всички рискове и изкривявания, които това носи.

Извънредните политики в богатите икономики тази година бяха спешни и необходими в условията на пандемия. Когато те изтекат, правителствата трябва да обмислят как да ги заменят с по-широки реформи за справяне с дългосрочния застой в ръста на производителността. Настоящите предизвикателства пред Китай показват не само риска да не може да се осигури прехраната на населението при внезапна криза, но и как стагниращата покупателна способност на домакинствата може да отслаби основата на икономиката в дългосрочен план. Това са уроци, които западните правителства трябва да вземат присърце на фона на изместването на вниманието им от преодоляване на извънредна ситуация към „нов, по-добър градеж“.