Коронавирусът се завръща, но Европа не иска старите ограничения

Докато втората вълна от коронавирусни инфекции набира скорост в цяла Европа, правителствата на континента са решени да избегнат мащабни блокади и вместо това търсят икономически по-щадящи начини да живеят с новата болест, пише в свой анализ в. Wall Street Journal. 

Франция и Испания са водещи по брой на заразени с Covid-19 в цяла Европа след летния сезон на пътуванията, като в някои случаи двете страни достигат нива на заболеваемост, подобни на тези в САЩ. В отговор властите предприемат локализирани мерки за борба с огнищата, като същевременно призовават гражданите да защитават себе си и другите, действайки с необходимата предпазливост. 

Това контрастира с мерките, наложени, когато Covid-19 за пръв път удари Европа по-рано тази година. Тези ходове в крайна сметка задържаха разпространението на вируса, но и станаха причина за най-рязкото икономическо свиване в региона след Втората световна война. 

Новата вълна от инфекции засяга предимно по-младите хора. Повечето от положителните тестове през последните седмици показват, че заразените имат леки симптоми или нямат такива изобщо. Здравните експерти предупреждават, че пандемията може да стане по-опасна през зимата, тъй като хората прекарват повече време на закрито.

И все пак политиците до голяма степен изключват вероятността от нови строги национални ограничения. 

„В най-лошия случай може да се наложи да се намесим с целенасочени, ограничителни мерки в определени части на страната“, казва италианският премиер Джузепе Конте. В Италия беше наложена една от най-строгите карантини тази пролет, която включваше замразяване на голяма част от икономиката. 

 „Този вирус е тук, за да остане, и от нас зависи да го държим под контрол и да се научим да живеем с него“, заяви германският министър на здравеопазването Йенс Шпан пред репортери във вторник. 

Херман Гусенс, лекар и микробиолог от университета в Антверпен, който координира научно-консултативния панел на ЕС, заяви, че по-рано тази година в дебата в Европа са доминирали експерти в областта на общественото здраве като него, които са предоставили научни съвети, довели до карантина, без да се обмислят по-широките обществени и икономически ефекти.

Гусенс изтъква, че сега съветва политиците да променят подхода си и да помолят хората да не разчитат на правителствени мерки, а да поемат лична отговорност за ограничаването на болестта, като се придържат към социалното дистанциране, носят маски и избягват пренаселените пространства.  

Испания, която се бори с най-голямото огнище на коронавирус в Европа през последните седмици, регистрира средно по около 9700 нови случаи на ден. Големият брой започва да създава нов натиск върху болниците в някои испански региони. В Мадрид, където хоспитализациите се увеличават повече от всякъде другаде, пациентите с Covid-19 сега заемат 21% от болничните легла. Нова болница с 1000 легла, фокусирана върху инфекциозните болести, е в процес на изграждане в покрайнините на града и се очаква да отвори врати през ноември.

"В момента няма смисъл да се обмисля карантина в Мадрид", коментира ситуацията Фернандо Симон, ръководител на испанския Координационен център за здравни сигнали и спешни случаи. Вместо това регионалните власти през последните месеци наложиха локални карантини на малки градове или квартали. 

Продължението на материала вижте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.