Русия е силата в Средиземно море, според италиански адмирал

Играта на Ердоган

Турция е член на НАТО от 1952 г. и според Бинели Мантели не може да става и дума Путин някога да извади Ердоган от западния съюз. „Определено не виждам как ще се осъществи идеята Турция да поиска да се оттегли от НАТО. Не виждам интерес Анкара да го направи", коментира той, като допълва, че Алиансът дава на страната достъп до разузнавателни данни, които ú помагат по много начини.

Според него обаче Ердоган все пак „играе играта „с единия крак и в двете обувки“ с Путин, за да развие амбициите на управлението си. Техните игри са това, което дестабилизира статуквото, смята италианският адмирал.

„Русия и Турция изтласкаха традиционните доставчици на мир, като САЩ, НАТО или всеки друг европейски участник с интереси в тези страни [Либия и Сирия]", посочва Луиджи Бинели Мантели. „В този смисъл виждам, че значимостта на НАТО в Средиземно море е поставена под сериозен риск“, казва още той.

Част от промяната се дължи на преразпределението на силите на САЩ, отбелязва той. „В днешно време последователността и ангажираността на Шести флот на САЩ не е нищо в сравнение с това, което беше преди разпадането на СССР“, допълва той.

По думите му обаче това, което има значение, е готовността да се действа. В този смисъл и френският флот е без значение, по неговите думи. „Както казах и преди – въпросът е в липсата на асертивност [на Запада]", подчертава той.

През последните години НАТО разположи сили в региона на Балтийско море, но „вече не е възпиращата организация, която може и желае да покаже мускулите си на средиземноморската арена, както правеше в добрите стари времена", казва Бинели Мантели.

Припомняйки ученията на НАТО от началото на 90-те години, които включваха самолетоносачи и десанти в Турция, за да отблъснат потенциално руско нашествие, Бинели Мантели посочва, че западните сили са „далеч" от предишното си превъзходство.

„Западният блок с Европа, която ръководи това нещастно предприятие ..., става все по-малко достоверен в своята готовност да се ангажира на място, а не чрез безкрайни дипломатически преговори, за международна стабилност [в Средиземно море]," казва той. Това е „тъжно зрелище“, по неговите думи. „НАТО е твърде ориентиран към сухопътни дейности и забравя, че само велики морски сили са повлияли на света през историята“, заключава той.