Как COVID-19 пренареди геополитиката

Перфектният враг

Предполага се, че COVID-19 произхожда от животинския пазар в Ухан, Китай - най-населената държава в света с висок темп на икономически растеж и комунистически режим, подхранващ обезпокоителни амбиции за подчиняване на западния свят. Перфектният враг.

От другата страна е Доналд Тръмп, известен с недоказаните си твърдения и отношението му към двустранни въпроси, като напрежението в Южнокитайско море, търговската война с Пекин, струпването на военни в Тайван. Разказът на Тръмп за „китайския грип“, меко казано, наля още масло в огъня.

Може би една от (големите) последици от кризата с COVID е, че Тръмп не беше преизбран. Това се дължи не само на външната му политика, но и на лошото му справяне със санитарната криза у дома.

След като изгуби президентските избори в САЩ, Тръмп може би съжалява, че не е бил по-твърд в обвиненията към Китай, в подбуждането на омраза, в това, че не е натиснал конфликта до краен предел и не е изискал възмездие. Успехът на Китай в ограничаването на пандемията би могъл да му служи като доказателство за конспирация.

Ако Китай обаче беше по-малка сила, рискът от пълноценна война щеше да бъде много по-голям. САЩ нападнаха Виетнам през 1964 г. за много по-малко престъпление (всъщност фалшива новина).

Отслабване на международните институции

За Тръмп, който така или иначе не харесва международните институции, COVID-19 предостави възможност да осмее работата на Световната здравна организация, като по същество я обвини в манипулация от Китай.

Това накара генералния секретар на ООН Антониу Гутериш да предупреди, че светът „се движи в много опасна посока“ с напрежението между САЩ и Китай. Той призова да се положат усилия, за да се избегне нова Студена война.

Тези изявления отбелязаха връх в конфликта. Още през март Гутериш призова за глобално прекратяване на огъня по време на пандемии. Първоначално той не спомена точно кой конфликт има предвид, но един месец по-късно специално отбеляза четири огнища на напрежение - Сирия, Либия, Йемен и Афганистан.

Междувременно един замразен конфликт се превърна в откровена война (Нагорни Карабах), докато в Етиопия лидерът на страната, спечелил Нобелова награда за мир миналата година, реши да изпрати армията, за да удави етнически конфликт в кръв.

Астанизация или сатанизация

Ситуацията доведе до ерозия на обществения и международен надзор. Никога журналистите не са пътували толкова малко. Никога международни новини не са отсъствали толкова много от телевизионните екрани.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел използва термина „астанизация“ по отношение на процеса в Астана за Сирия. Сирия, точно както конфликтът в Нагорни Карабах, избягва установените формати на западния надзор (ООН, ОССЕ), за да спечели от двустранните споразумения между Русия и Турция.

В контекста на коронакризата Борел осъди възхода на авторитарните режими, като посочи по-специално три държави: Русия, Китай и Турция, последната съюзник на повечето страни от ЕС в НАТО и все още официално кандидат за присъединяване към ЕС.

Въпреки вътрешните проблеми в Турция, вкл. и тежката ситуация с коронавируса, страната стана опасно агресивна, особено по отношение на Франция, до степен да оглави цивилизационна война в мюсюлманския свят срещу най-мощната армия в ЕС, като сатанизира президента Еманюел Макрон.

Новата година не е краят на историята. 2020 г. беше много специална година за всички, но идва 2021 г., за която също трябва да помислим.