Сега, когато ваксините срещу Covid-19 станаха реалност, институциите най-накрая могат да започнат да разработват контрамерки срещу икономическите щети от пандемията. Но как да оценим тази вреда и къде да намерим насоки за бъдещи стратегии, се пита на страниците на Financial Times Даниел Мюге, професор по политическа аритметика в Амстердамския университет?
Оценките за брутния вътрешен продукт за 2020 г., които изследват удара върху националното производство, получават широк отзвук в обществените дебати, а и като сравнение с други икономики. Те обаче крият както добри, така и лоши новини под руините на пандемията и са безполезни при навигацията на нашите стопанства.
Ако пренебрегнем търговските излишъци и дефицити, това, което една страна произвежда за една година, би трябвало да бъде отразено както чрез това, което тя консумира, така и чрез това, което работниците и собствениците на компании изкарват като заплати и печалба. Производството, потреблението и доходът - трите страни на монетата БВП - концептуално си кореспондират.
В много сектори, като селското стопанство например, спадът в производството или продажбите е лесно да се проследи. Но какво се случи с продукта на милионите служители, работещи на компютър, които се преместиха в домашния офис? При някои прозиводителността бе торпилирана от домашното обучение на децата, умората, безпокойството и монотонността; други най-накрая се чувстват освободени от отегчителните пътувания до работа. Въздействието върху реалния продукт може само да се предполага. Въпреки това много такива работници продължават да получават старите си заплати. Така че изчисленията на БВП са нереални.
Тази ситуация е усилена в публичния сектор. Трудно е да се определи количествено стойността на училищата или здравните заведения. Следователно правителствата приемат парите, изразходвани за тях, като ориентир за продукта им - замествайки резултата с вложеното. Коронавирусът накара учителите изведнъж да приобщават учениците чрез уеб камери и чат стаи. Натоварванията се увеличиха; много ученици научиха по-малко. Но как може да сравним резултатите в образователния сектор за 2020 г. с тези от 2019 г.?
Данните за здравния сектор имат обратния проблем. Медицинските специалисти оказват безценни услуги, често рискувайки собственото си здраве. Статистиката, която проследява само оперативните разходи, предлага изкривена представа за продукта (или в случая по-точно приноса - бел. прев.) Похарчени бяха милиарди за финансиране на всичко - от разработване на ваксини до охранители, които съблюдават физическото дистанциране в магазините - без това да ни подобри живота в сравнение с 2019 г. Дали тези допълнителни стоки и услуги принадлежат към положителната страна на БВП баланса през 2020 г.?
02:23 | 11.09.22 г.