За боклука ли са данните за БВП през 2020 г.?

Нещата се усложняват, когато се опитваме да сравним икономическите резултати на различните държави. Твърденията, че страна А се е справила много по-добре от страна Б в предотвратяването на икономически щети обикновено се основават на данните за БВП. Такива заключения обаче са неверни. Някои държави стартираха безпрецедентно отпускане на заеми, но изолирането им от данните за БВП е адски трудно. Публичните субсидии отделиха заплащането от заработеното, така че всяка страна от сметката за БВП дава напълно различен поглед върху икономическата динамика.

Да разгледаме един последен проблем: домашната работа, предимно от жени - грижата за деца и родители, сготвените ястия, почистените къщи и т.н. Съотношението между пазарната и непазарната продукция рядко се променя рязко. Но тъкмо това стана през 2020 г. Вечерите, които не бяха сервирани в ресторантите, бяха приготвени у дома. Посещенията във фитнесите престанаха, но хората купуваха маратонки или си пускаха йога видеоклипове в YouTube. Вместо да изчезне, „производството“ на услуги беше пренесено в домакинствата.

„Националният“ икономически спад, който статистиката улавя, е много неравномерно разпределено в обществото. Хората със стабилни доходи натрупаха спестявания, докато магазините бяха затворени, а ваканциите - отменени. Икономическият поминък на други обаче бе опустошен от Covid-19. Свиването на БВП обикновено сочи понижаване стандарта на цялото общество, но агрегирането на данните за различни слоеве от хора през миналата година е безсмислено.

Данните за БВП за 2020 г. са за боклука. Те ни казват много малко за това какво е било произведено и какво - не. Това е лоша отправна точка за разбиране на настоящите затруднения и очертаване на курс за бъдещето, сега, когато плановете за икономическо възстановяване могат реално да започнат да се правят.

И така, върху кои числа трябва да се съсредоточат политиците и институциите? Отговорът е прост. Трябва да отчитаме онези неща, за които в крайна сметка сме загрижени: хората с твърде малко храна, затворените магазини, учениците без достъп до адекватно образование, хората, които претърпяха психически сривове и не могат да работят, дълговете и спестяванията на домакинствата, бизнес дейността в определени сектори.

Докато навигираме в пандемията и решаваме как да се изразходват публичните ресурси, такива цифри ще ни предложат по-ефективни насоки от статистиката за БВП, която коства енергия и внимание, без да изяснява истинските предизвикателства, пред които сме изправени.