Време ли е за опрощаване на държавните дългове от централните банки?

Пандемията от коронавирус принуди страните по целия свят да харчат пари, които нямат. Някои правителства емитират дълг с удивителна скорост. Други, особено в развиващия се свят, имат трудности с плащанията по съществуващия си дълг, пише за Financial Times Марк Даудинг, главен инвестиционен директор на BlueBay Asset Management.

В Европа набъбващият дълг накара някои висши италиански представители да поискат от Европейската централна банка да облекчи дълговото бреме чрез опрощаване на държавните облигации, които притежава. Това предложение беше бързо отхвърлено от шефката на ЕЦБ Кристин Лагард и други централни банкери и икономисти.

Рязкото им отхвърляне на анулирането на дълга като част от възстановяването от пандемията пропуска един много очевиден факт. В свят, в който много държавни дългове се купуват от централните банки, по своята същност всичко, което правим, е че позволяваме на лявата ръка на правителството да дължи много пари на дясната. По някое време те може просто да се стиснат и да елиминират дълга.

Това би означавало да се признае, че централните банки на практика имат способността да печатат пари, анулирайки държавния дълг. Тази ситуация изглежда потенциално вредна, но дали наистина е така? Когато има много малка инфлация, вероятно част от това може да се избегне.

Много коментатори сочат, че количественото облекчаване на практика е същото като печатането на пари, но това не е така. Всъщност процесът, чрез който централните банки изкупуват държавни облигации, е просто създаване на пасиви и закупуване на активи. Основният практически ефект е удължаване падежа на дълга.

Например, помислете какво би се случило, ако правителствата издадат 10 000-годишни облигации с нулева лихва и след това централните банки ги изкупят. Това на практика прави същото като заличаването на дълга.

Има прецеденти на анулиране на дълга, и то не само, подчертавам, в страни, страдали от хиперинфлация, като Германия през 30-те години или Зимбабве в по-нови времена. Такъв случай е Канада, която в края на 30-те реално монетизира дълга си. Този вид политика е нещо, което би трябвало да бъде улеснено.