fallback

Какво следва след тачъризма за британската икономика?

Вдигането на корпоративния данък от финансовия министър Риши Сунак може да потисне бизнес инвестициите

21:31 | 09.03.21 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

В продължение на четири десетилетия свободният пазар на сър Кийт Джоузеф и Маргарет Тачър бяха столът, на който консерваторите от Обединеното кралство седяха удобно. Вярващите в това бяха движеща сила зад Brexit. Мнозина се надяваха, че освобождаването от ЕС ще доведе до дерегулирана икономика с ниски данъци. Някои нарекоха този стремеж „Сингапур на Темза“, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Но наскоро министърът на финансите Риши Сунак отряза един от краката на въпросния стол. Той не само обеща да вдигне данъците до нива, невиждани от над половин век, но ги повиши особено за бизнеса (корпоративният ще стане 25% от 2023 г. от 19% сега - бел. прев.) Каква е тогава икономическата визия на това правителство? 

Може да се твърди, че решението на Сунак да повиши корпоративния данък (както и да замрази много данъчни прагове) е неизбежна реакция на фискалната катастрофа Covid-19. Но това е погрешно. Като финансов министър Джордж Озбърн демонстрира тачъристката алтернатива: строг контрол върху разходите и намаляване на основната ставка на корпоративния данък. Сунак също можеше да възприме този наръчник. Но не го направи. Той отчита новите политически реалности. Но дали тази действителност има икономическо значение?

Ако целта на пониженията в корпоративния данък на Озбърн беше да се стимулират инвестициите, той не успя. Инвестициите във Великобритания са най-ниските сред големите държави с високи доходи. Британският икономист Андрю Смитърс твърди, че това е така, защото бонусната култура мотивира мениджмънта да използва корпоративните печалби за повишаване цените на акциите, вместо да инвестира.

Някои твърдят, че ако Обединеното кралство намали корпоративния данък доста под 19-те процента, завещани от Озбърн, или 15-те процента, които той планираше, страната може да се превърне в магнит за преки чуждестранни инвестиции, какъвто стана Ирландия. Но ирландското население е 7% от това на Великобритания. Икономика с размерите на Великобритания не може да бъде трансформирана от чуждестранни компании, които са привлечени главно от много ниски данъци. Тя е твърде голяма.

Въпреки това преминаването към относително висок корпоративен данък, заедно с връщането към много малки отстъпки за инвестиции, след „супер признаването за данъчни цели“ през следващите две години, вероятно ще направи корпоративните инвестиции още по-слаби. Сунак заяви следното: „Бизнес инвестициите създават работни места, вдигат растежа, стимулират иновациите и производителността.“ Защо тогава, пита се човек, той смята да ги облага с толкова големи данъци? Това може да не парализира икономиката, но със сигурност няма да помогне тя да се възстанови по-добре.

Озбърн обеща икономика с ниски данъци. Сунак - не. Доколко това има значение отвъд корпоративния данък? Отговорът изисква по-широка оценка на тачъристкия подход, който до голяма степен е в сила от 1979 г. Добрата новина е, че относителното положение на Обединеното кралство по отношение на реалния БВП на глава от населението оттогава остава в съответствие с това на САЩ и се доближи до големите европейски страни. Лошата новина е, че просперитетът е все още доста под германския, разпределението на разполагаемия доход сред домакинствата е силно неравномерно по европейските стандарти, производителността е в стагнация след финансовата криза, а неравенството в регионалната производителност е много високо.

Джон Ван Рийнън от Лондонското училище по икономика и Mасачусетския технологичен институт твърди, че политиките на Тачър - сред които, отбелязва той, бе и единният пазар на ЕС - спомогнаха за подобряване на относителното икономическо представяне. Той посочва особено засилената конкуренция и гъвкавостта на пазара на труда. Но след Brexit Великобритания се сблъсква както с нови предизвикателства, така и със старите, изброени по-горе. Няма причина да се предполага, че сега, след четири десетилетия, връщането към идеализирания тачъризъм, дори ако е политически възможно, би могло да ги реши.

В полза на Сунак може да се каже, че той не се преструва, че има отговори, като вместо това предлага трикове. Както твърди неотдавнашен доклад, доколкото свободните пристанища, неговата водеща идея, ще направят нещо, то е да пренасочат дейността от едно място на друго, а приходите - от публичния сектор към бизнеса, работещ в тези пристанища. Сунак също така обяви създаването на Британска инфраструктурна банка в Лийдс, с първоначален капитал от едва 12 милиарда паунда, и преместване на част от Министерството на финансите, заедно с части от други ведомства, в нов кампус в Дарлингтън.

Какво тогава липсва? Почти всичко. Ето няколко елемента: план за значително повишаване на инвестициите; смел план за иновации; програма за регионална децентрализация; визия за данъчни реформи; схема за пазара на труда, която съчетава гъвкавост и сигурност; и смел план за енергийната трансформация. Естествено, пандемията затруднява мисленето за такива неща. Но след като веднъж приемем, че Тачъризмът се е изчерпал, тогава какво следва? В момента изглежда никой не знае. Дойде моментът да се мисли много по-мащабно.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:22 | 13.09.22 г.
fallback