По всяка вероятност тази седмица американският президент Джо Байдън ще подпише пандемичният фискален пакет в размер на 1,9 трлн. долара, влизайки в аналите. Американският спасителен план е почти толкова исторически, колкото и коронавирусът, чийто последици се стреми да смекчи, пише Financial Times в редакционен коментар.
Помислете на първо място за самия му мащаб. Барак Обама похарчи далеч по-малко чрез стимулите, които прокара по време на финансовата криза през 2008-2009 г. А и неговата намеса беше еднократна. Законопроектът на Байдън е само последният от поредица от фискални ескпанзии на федералното правителство през последните 12 месеца. На възходящите финансови пазари, в икономика, която спадна с по-малко от повечето, ефектът се усеща. САЩ имат уроци за останалите, въпреки че имат по-малко ограничения за заемане, отколкото повечето държави.
Съдържанието на пакета е демократическо. Голяма част от парите отиват за безработни и семейства с деца. Също така има много повече средства за субсидии за здравеопазване. Трябва да се каже, че усилията за подпомагане при Доналд Тръмп далеч не бяха малки: безработните бяха сред уязвими групи, на които бе помогнато. Този преразпределителен уклон бе засилен много при неговия наследник. Смяната на президента има съществени последици, не само етични.
Но третата причина да се определи този пакет като събитие е неговата невероятна популярност. За разлика от Новия курс (държавни политики на президента Франклин Делано Рузвелт за справяне с Голямата депресия през 30-те годинин - бел. прев.), и въпреки републиканската опозиция в Конгреса, той далеч не е спорен сред избирателите. За разлика от стимулите при Обама той не предизвика брожения, сравними с Чаеното парти. Дори много дясно настроени американци подкрепят както цялостния законопроект, така и много от неговите разпоредби.
Тези публични искания за държавна намеса поставят под съмнение представата за САЩ като антиправителствена култура на свободния пазар. В отношението към Obamacare и неравенството се наблюдаваше социалдемократична тенденция от години. Дори онези, които не одобряват промяната (и никой не трябва да се чувства спокоен относно разходи в мащаба на този законопроект), трябва да я приемат като политическа реалност.
Разбира се, помощта не бива да се бърка с постоянна промяна. Повечето от допълнителните пари, във вид на директни чекове, данъчни кредити и обезщетения за безработица, са ограничени във времето. От отколешните реформи, които демократите бяха планирали, най-смелата, федерална минимална заплата от 15 долара на час, не мина през Конгреса. Приказките за край на неолиберализма, за нов договор между труда и капитала, може да си останат само такива.
И все пак не е вероятно американците да разчитат на правителството толкова, колкото през последната година, и да останат непроменени. Значението на Новия курс беше не само в ефекта върху депресията, който все още е спорен, но и в психологическото му наследство. След като видяха активното правителство в действие, избирателите останаха отворени за него в продължение на десетилетия. Бяха необходими петролната криза на OПЕК и възходът на новата десница през 70-те години, за да се разбие кейнсианският консенсус. Заедно с останалата част от федералната щедрост след пандемията, законопроектът на Байдън може да остави не по-малко дълбока културна следа. Хората, чийто поминък бе спасен, едва ли ще го забравят след края на пандемията.
В известен смисъл проблемите на Байдън едва сега започват. Ако фискалните разходи надуят цените и прегрят икономиката, пакетът много бързо ще се сдобие с позорна слава. Дори и да не стане така, президентът не може да позволи екстравагантните заеми да се превърнат в стандарт. Той е длъжен да напомни на избирателите за тази забравена неприятност дефицитът, и да вземе трудното решение да го свие. За голямото правителство трябва да се плаща: може да се наложи вдигане на данъците по време на мандата му. Възстановяването на фискалното здраве на САЩ, като политически подвиг, изглежда нереално. Но само преди седмици така изглеждаше и този амбициозен законопроект.
21:13 | 13.09.22 г.