Младото поколение - забравените в плана за възстановяване на Европа

Безработицата сред младите е над 17% в ЕС, повече от два пъти в сравнение с общия процент на безработица. Освен това проблемите, с които младежите се сблъскват сега, ще окажат дългосрочно въздействие върху заплатите и кариерата им и мнозина в крайна сметка ще приемат по-нископлатени работни места, предупреждава Камер.

Мария Демерцис, зам.-директор на мозъчния тръст Bruegel, посочва, че „с подобряването на епидемиологичните показатели и приемането на по-целенасочени икономически мерки поради увеличаването на публичния дълг, приоритет номер едно трябва да бъде младежката заетост, тъй като това е най-уязвимата група“.

Предупреждения за непропорционално въздействие върху младежта по отношение на образованието, заетостта, психичното здраве или доходите идват и от Световната здравна организация (СЗО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). „Младежта и бъдещите поколения ще поемат голяма част от дългосрочните икономически и социални последици от кризата. Тяхното благосъстояние може да бъде заменено от краткосрочни икономически съображения и съображения за справедливост“, отбелязва ОИСР.

В отговор ЕС укрепи гаранцията за младежта миналия юли. Този инструмент има за цел да гарантира, че всички млади хора на възраст под 30 години ще получат предложение за работа, продължаващо образование, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след загубата на работа или завършването на официалното им образование.

Комисията предлага на държавите членки 22 млрд. евро, за да инвестират в млади хора в периода 2021-2027 г., средно по около 116 млн. евро за всяка държава годишно.

Бившият комисар по заетостта Ласло Андор, който даде началото на Гаранцията за младежта през 2013 г. след предишната криза, приветства засилването на гаранцията, както и стартирането на механизма SURE за подкрепа на работниците в Европа, но също така отбеляза „ неравенство между поколенията“ в отговора на блока на кризата.

Национални решения

Комисията може да предостави ресурси и насоки, но държавите-членки са отговорни за намирането на решения за своите пазари на труда.

„ЕС може да предложи пари, но ако националните служби по заетостта не са добре подготвени, няма да видим бързо въздействие на Гаранцията за младежта и има причини да се тревожим за капацитета на местно ниво“, обяснява Андор.

Въпреки че фондът за възстановяване на ЕС беше замислен като пакт между поколенията, с реформи и инвестиции, които ще бъдат от полза за тези, които ще платят сметката утре, перспективата за поколенията липсва в политическия дебат, когато ЕС обсъжда целеви мерки за силно засегнатите групи и сектори.

Комисарят по икономиката Паоло Джентилони коментира, че „сега е трудно да се прецени дали държавите членки правят достатъчно“.

На фронтовата линия присъдата е ясна. „Вярвате ли, че ние, младите хора, ще можем да кажем в бъдеще, че ще живеем по-добре от родителите си?“, пита Марта Сантяго, хирург и изследовател в болница Ramón y Cajal в Мадрид и член на общността „Global Shapers“ на Световния икономически форум. „Чувстваме, че сме напълно забравени“, допълва тя.

Та призовава за междусекторни политики, съчетаващи образованието, пазара на труда и здравните инициативи, защото „медицинските състояния на тревожност и депресия се увеличават експоненциално“.

Брюксел се готви да стартира през май своята „Конференция за бъдещето на Европа“. На този фон Сантяго предупреждава, че „зародишът на политическото недоволство и възходът на екстремизма се раждат, когато едно поколение чувства, че то няма бъдеще“.