За победа над пандемията е необходимо глобално сътрудничество

Четвърто, пандемията засегна хората по различен начин във всяка държава. Нейната социална и икономическа цена плащат предимно децата, младежите, хората, които не могат лесно да работят от вкъщи, по-малко квалифицираните, жените (особено майките с малки деца) и етническите малцинства. Междувременно квалифицираните професионалисти и капиталистите са добре. Тези белези са дълбоки и се нуждаят от лечение.

Пето, пандемията ускори промените в моделите на работа и местоживеене. Отвориха се нови възможности за тези, които могат да работят дистанционно. Но последиците за другите ще бъдат трудни.

И накрая, пандемията ускори продължаващия срив в отношенията между САЩ и Китай. Враждебността към Китай е май единственото нещо, което обединява администрациите на Тръмп и Байдън. Може би това трябваше да последва възхода на Китай. Но е опасно.

Гледайки към тези предизвикателства и рискове, трябва да помислим върху нещо забележително, което също научихме.

Досега се смята, че Covid-19 е убил 2,7 милиона души по света за около 15 месеца. Никой не знае колко точно хора са починали от испанския грип преди век, но оценките са в диапазона между 17 и 100 милиона за по-малко от две години, при население на света по-малко от една четвърт от днешното. Така че смъртността като дял от световното население до момента е не повече от 4% от тази при испанския грип.

Мнозина вече са в състояние да се защитят, продължавайки да работят, по начини, невъзможни преди век. Страните с високи доходи са в състояние да смекчат удара върху тези, които са загубили работата си, след като икономиките им са частично затворени. Не на последно място, успяхме да разработим ваксини с удивителна скорост. Всичко това са показатели за прогрес, които приемаме твърде лесно за даденост. Нашата цивилизация цени живота. Правим го с основание. Но преди всичко ние сме в състояние да го направим.

И все пак ние ограничаваме успеха си поради трудностите в сътрудничеството, дори когато са застрашени жизненоважни интереси. Пандемията и по-голямото предизвикателство на изменението на климата ни показват колко зависим от успешната съвместна работа върху споделените предизвикателства. Но дълбоките разделения си остават реалността, както и подозренията, които неизбежно следват.

Пандемията няма да свърши, докато не приключи навсякъде. Трябва да си сътрудничим, за да постигнем този резултат. Трябва да лекуваме белезите у дома, но трябва да го правим и в глобален план. Може ли нашият разделен свят да постигне това? Ако се провалим, ще е не защото ни липсват средствата, а защото ни липсва волята.