Тайван може да предизвика сериозен политически раздор между Япония и Китай

За журналиста Тецуши Такахаши, който  се завръща в Япония след четири години, прекарани в Пекин, възможността за свободно сърфиране в интернет представлява глътка свеж въздух.

Свободният чат с близки приятели в платформи като Line и Facebook действат на Такахаши по същия начин. Нито една от тези услуги не може да се използва в Китай, където ограниченията по отношение на свободата на словото се задълбочават, пише Nikkei Asia Review.

Но Китайската комунистическа партия, вдъхновена от своята победа над коронавируса, изглежда все по-уверена относно бъдещите си планове.

"САЩ разполагат с демокрация в американски стил. Китай има демокрация в китайски стил", посочва Ян Дзиечъ, член на китайското Политбюро, пред американския държавен секретар Антъни Блинкен по време на срещата им в Аляска миналия месец. 

Какво представлява демокрацията в китайски стил?

Еднопартийно управление, което не позволява свободата на словото или свободата на печата. Управленски стил, при който държавата контролира всички данни и ограничава правото на хората да се информират.

Това е точно обратното на демокрацията, която познаваме, пише Такахаши.

Когато президентът на САЩ Джо Байдън разговаря с репортери след среща си с японския премиер Йошихиде Суга по-рано този месец, той заяви, че двете страни ще работят заедно, за да докажат „че демокрациите все още могат да се конкурират и да печелят през 21 век“.

В битката между демокрации и автокрации Япония няма избор освен да се присъедини към САЩ.

Споменаването на Тайван, който се намира между двата фронта в тази борба, в съвместното изявление след срещата между Байдън и Суга, беше неизбежно.

Правителството на китайския президент Си Дзинпин многократно заявява, че ще предприеме "всички необходими мерки", за да се справи с Тайван.

Тези забележки вероятно са насочени не към САЩ, а към Япония.

Преди срещата на върха в Белия дом китайските власти в Пекин заявиха с предупредителен тон, че "Япония ще си плати, ако се ангажира с тайванския въпрос".

Преди повече от век Юкичи Фукуджава, основател на токийския университет „Кейо“, призовава за съюзяване между Япония и Запада. Той е известен със своята визия за „загърбване на Азия“ и насочване към Европа.

Вероятно малцина знаят, че Фукуджава се третира като враг в Китай.

Преди няколко години, когато Такахаши посещава музей в провинция Шандун, в който са изложени различни реликви от китайско-японската война от 1984-95 г., той вижда снимка на Фукуджава, под която е написано, че японецът „активно се застъпва“ за инициативи като инвазия и териториално разширение на островната страна.

През 1895 г. победеният Китай подписва мирен договор, с който страната отстъпва Тайван на Япония. Сега, 126 години по-късно, Китайската комунистическа партия (ККП) все още се бори за власт над острова.

САЩ и Япония пречат на усилията на Си Дзинпин да превърне Тайван в поредния успех на своето управление.

От гледна точка на Китай, последните ходове на Япония предполагат, че сега изглежда, че островната страна възнамерява да загърби Азия заради САЩ. Поради тази причина е много вероятно администрацията на Си да приложи различни форми на натиск върху Япония.

Що се отнася до въпроса за Тайван, японските компании вероятно също ще пострадат, въпреки че въпросът е политически, а не икономически. Те няма да бъдат имунизирани от негативните последици на спора.

Интересното е, че зад кулисите САЩ все още продължават да си сътрудничат с Китай по определени въпроси. Само ден след срещата на върха между Байдън и Суга, Вашингтон и Пекин излязоха с изявление, в което обещават да се ангажират съвместно относно борбата с изменението на климата.

Сега Япония е изправена пред трудната задача да поддържа подходяща дистанция спрямо Китай без да се отдалечава прекомерно от големия пазар на своя съсед.