Злоупотребява ли се с ESG инвестирането?

Работниците с пенсионни сметки се доверяват на финансовите институции да направят най-добрите инвестиции за доходите им след пенсиониране. Все по-голям брой портфолио мениджъри казват, че максимизират възвръщаемостта чрез своите екологични, социални и (корпоративно) управленски (ESG) инвестиционни критерии. Но вярно ли е това и правилна ли е тази роля на финансовите институции, се питат на страниците на Wall Street Journal Анди Паздър и Дайен Блек. 

Неотдавнашен анализ на Scientific Beta оспорва „твърденията, че ESG фондовете се представят по-добре от широкия пазар“. Сони Капур, управляващ директор на Скандинавския институт за финанси, технологии и устойчивост, каза пред Financial Times, че изследванията „официализират онова, което само се шушука във финансовите среди - повечето ESG инвестиции са трик за излъскване на репутация и максимизиране на таксите за управление."

Бившият главен инвестиционен директор на BlackRock за устойчивото инвестиране, Тарик Фанси, изглежда разбира това. Наскоро той написа в USA Today, че се притеснява от портфолио мениджъри, които експлатират „E-то“ в ESG, защото „твърдението за отговорност към околната среда е печелившо“, но постигането на „реална промяна в екологията просто не носи същата възвръщаемост“. Фанси разкритикува „шикалкавенето и зеленото парадиране“ в името на печалбите.

Това е мълчаливо признание, че ESG инвестирането осуетява доверителните задължения, които портфолио мениджърите дължат на своите клиенти. Както Фанси признава, „независимо какво лансират като зелено инвестиране, мениджърите са законово задължени да не правят нищо, което компрометира печалбите“. Както бившият американски министър на труда Юджийн Скалиа написа в WSJ миналата година, съгласно федералния закон, който защитава пенсионните активи в САЩ, известен като Erisa, „една социална цел e над всички останали - пенсионната сигурност за американските работници“.

Никой не бива да се изненадва, когато портфолио мениджърите на думи стоят зад инвестиционните ESG критерии, а на практика търсят компании, които ще генерират по-висока печалба. Доколкото мениджърите използват ESG, за да оправдаят инвестициите в компании, които са по-малко печеливши от алтернативите, те налагат данък на своите клиенти под формата на намалена възвръщаемост. Но акционерите не са съгласни да плащат този данък и повечето нямат представа до каква степен той е наложен.

Вземете BlackRock. В доклада й за управление на инвестициите за 2020 г. се посочва, че ESG инвестирането е „ядро за дългосрочното създаване на стойност“ за нейните клиенти. След като бе критикуван, че е недостатъчно „събуден” по темата, главният изпълнителен директор Лари Финк изглежда е решен да покаже, че BlackRock се отнася сериозно към ESG инвестирането. Той заяви, че целта му е въглеродно неутрална икономика до 2050 г., която, признава, ще изисква „пълна трансформация“.

BlackRock има огромно влияние, защото гласува от името на инвеститорите в своите фондове. Според доклад от април във WSJ, от ESG предложенията, за които BlackRock е гласувала през първата половина на годината, тя е подкрепила 91% от онези, които касаят околната среда.

Политическите и социални цели на Финк може да са похвални, но мястото за извършване на такава промяна - трансформирането на цялата икономика - е при урните. Той може да използва парите си за подкрепа на кандидати или групи за застъпничество. Но подходящо ли е да се използва ESG инвестирането за заобикаляне на политическия процес, като същевременно разходите се налагат на семействата от средната и работническата класи?

Когато компании за управление на активи като BlackRock казват, че „очакват повече ангажираност и гласуване“ относно това дали компаниите се занимават с проблеми като климатичните промени, имайте предвид, че икономическата тежест на този дневен ред може да падне върху обикновените хора, които искат да се насладят на хубав живот след пенсия. Ако ESG инвестирането наистина максимизираше възвръщаемостта, фонд мениджърите нямаше да фалшифицират ангажимента към него, докато тихо вършат работата си - инвестирайки в компании, които се фокусират върху печалбите за акционерите.