fallback

Какво е реалното влияние на Китай в държавите от Централна и Източна Европа?

Реалните нива на преки инвестиции са изключително ниски, но някои страни от региона, най-вече държави от Западните Балкани, са паднали в дълговия капан на Пекин

08:42 | 05.06.21 г.

Икономическото влияние на Китай в Централна и Източна Европа често се възприема като заплаха за независимостта и сигурността на региона. Колко голямо е това влияние обаче? Ново проучване предполага, че страховете са преувеличени, пише онлайн изданието Emerging Europe.

От 2012 г. дванадесет членове на ЕС, разположени в Централна и Източна Европа, включително и България, както и петте държави от Западните Балкани извън ЕС, участват в т.нар. механизъм "17 + 1" - китайска инициатива, насочена към насърчаване на бизнес и инвестиционни отношения между Китай и 17-те държави.

Колко успешна е инициативата е трудно да се прецени. Въпреки че често може да изглежда, че всеки ден се обявяват нови китайски инвестиции, трудно е да се получат реални, твърди данни за това колко пари се вливат в региона от Китай.

Неотдавнашно проучване на Центъра за азиатски изследвания в Централна и Източна Европа (CEECAS) се опитва да отговори на въпроса. Според доклад на центъра правителствата в региона са склонни да предлагат завишена представа за присъствието на Китай, защото инвестиционните планове се обявяват, но не се проследяват.

Друг аспект от китайското присъствие в региона са инфраструктурните проекти, финансирани със заеми, и международни сливания и придобивания.

Примери и за трите се намират лесно в Централна и Източна Европа. През 2013 г. в Румъния China General Nuclear Power Corporation подписа сделка за инвестиране в проект за разширяване на единствената ядрена електроцентрала в страната в Черна вода. През 2020 г. сделката беше прекратена и румънците планират да строят новите два реактора с американски средства.

Миналата година базираният във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания отбеляза в доклад, че проектите, финансирани от китайски заеми, често се представят от правителствата като инвестиции. Това се отразява и на общественото мнение: през 2018 г. повече от половината сърби са имали „позитивна“ представа за Китай в сравнение с по-малко от 30 процента, които мислят по същия начин за Европейския съюз (ЕС).

Всъщност докладът на CEECAS установява, че в много от страните в групата 17 + 1 има несъответствие между сумата на китайските инвестиции, отчетена от правителствата и съответните централни банки, като правителствените цифри са далеч по-високи.

В Чехия централната банка съобщава, че китайските преки чуждестранни инвестиции възлизат на 600 млн. евро, според кабинета на президента на страната числото е в пъти по-високо – над 8,5 млрд. евро.

„Икономическото сътрудничество с Китай беше основната тема на инициативата 17 + 1 и политиците от Централна и Източна Европа инвестираха много вътрешен политически капитал, за да продадат идеята да работят съвместно с Народната република. По този начин много от тези политици са се заинтересували да подчертаят или дори да надуят разочароващия иначе резултат заради себе си“, коментира д-р Тамаш Матура, основател на CEECAS и доцент в университета Корвинус в Будапеща.

ЕС още е най-важният източник на политическо и икономическо развитие за региона

Д-р Нина Маркович Хазе от катедрата по изследвания на сигурността и криминология в университета "Макуори" в Сидни също посочва, че китайските инвестиции в региона често се завишават и особено в Западните Балкани. "В периферията на ЕС, а именно в страните кандидатки от Западните Балкани, ЕС, а не други геополитически играчи (Русия, Китай и Турция) все още е най-важният външнополитически и търговски участник и източник на политическо и икономическо развитие", допълва Хазе.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 01:16 | 14.09.22 г.
fallback