Какво е реалното влияние на Китай в държавите от Централна и Източна Европа?

"Финансирането от ЕС за региона често се пренебрегва в официалните медии в страните от Западните Балкани, докато на руската и китайската помощ се обръща твърде много обществено внимание. Следователно обществените възприятия в Западните Балкани са неточни по отношение на това кои са основните партньори на техните нации, тъй като обществеността по-често разчита силно на правителствените доклади, в които липсва критичен анализ", допълва тя.

Както отбелязва CEECAS, след като се изчисти влиянието на инфраструктурните проекти и сливанията и придобиванията, действителната стойност на китайските инвестиции за региона намалява драстично. Като общо правило традиционните търговски партньори като Германия, други източноазиатски страни като Япония и Корея и в по-малка степен САЩ остават най-важните инвеститори в петнадесет от шестнадесетте държави, обхванати от доклада.

Единственото изключение е Сърбия, където Китай има значително присъствие - както по отношение на инфраструктурата, така и по отношение на инвестиции.

"Междувременно съм сигурен, че Брюксел и Вашингтон са напълно наясно с границите на икономическото присъствие на Китай в страните от Централна и Източна Европа и използват разказа за "опасностите от китайските инвестиции", просто като средство за комуникация, допълва Матура.

Дългов капан

Като най-голяма опасност за страните от региона се посочва т.нар. "дългов капан". Наскоро Черна гора беше принудена да поиска помощ от ЕС за рефинансиране на дълг от близо 1 млрд. евро, отпуснат от китайската банка Exim - пари, заети през 2014 г. за изграждането на магистрала. Дългът към Китай вече представлява 18% от черногорския БВП.

Други страни от Западните Балкани също имат дългов проблем. В Сърбия дългът към Китай достига 12% от БВП, в Босна и Херцеговина е 10%, а в Северна Македония – 7%.

Матура казва, че докато докладите показват, че китайските заеми не създават дългови капани като общо правило, примери като Шри Ланка и Черна гора могат да се разглеждат като изключения. „Това обаче не означава, че някои правителства не могат доброволно да влязат в капана, а страните от Западните Балкани наистина са силно задлъжнели към Китай на фона на размера на икономиките им“, посочва експертът.

"Трябва да се подчертае отговорността на националните правителства и политици. Тяхната отговорност е да стартират проекти, които са осъществими, устойчиви и обслужват дългосрочните интереси на родната им страна. Китай не е благотворителна институция", заключава Матура.

Хазе посочва, че авторитарни страни като Китай, Русия и Турция продължават да се интересуват от насърчаване на собствените си интереси както в ЕС, така и в Западните Балкани.

"Това, за което е важно да се внимава, е степента на сътрудничество за военна сигурност на държавите от Западните Балкани с Китай. Сърбия потенциално компрометира собствената си национална сигурност и суверенитет спрямо Пекин, като приема и адаптира китайски софтуерни програми в правителствените ведомства без никакъв обществен контрол", посочва тя.