Ирландия се страхува да изгуби "свещения" си данъчен режим

Франк Бари, икономист от University College в Дъблин, казва, че е „много притеснен“ от последиците от глобалния минимален данък. „Можем да говорим много за нашата образована работна сила, за английския ни език и за това, че сме част от ЕС (като привлекателни за преки чуждестранни инвестиции)... но всички те са изградени върху крайъгълния камък на корпоративния данъчен режим“, допълва той.

„Ако нещо работи... и ние смятаме, че това осигурява работа и възможности, тогава можете да разберете нежеланието за промяна“, коментира и Джо Невил, съветник от Лийкслип на Fine Gael, втората по големина партия в управляващата коалиция в Ирландия.

Има и хора, които споделят обратното мнение. Ричард Бойд Барет, депутат от партията „People Before Profit“, която заема пет от 160-те места в парламента, посочва, че истории за мултинационални компании, използващи вратички, за да плащат „жалко ниски нива“ на данъци, предизвикват ирландския „свещен“ режим.

Една от тези истории включва Google, който избягва данък върху печалби от 13 млрд. долара в ирландския си холдинг през 2019 г. благодарение на т.нар. „двойна ирландска вратичка“ (премахната между 2015 и 2020 г.).

„Някои хора смятат, че е възмутително колко малко данъци плащат големите корпорации“, казва Бойд Барет. Той допълва, че го има и страхът, че същите тези компании ще се оттеглят от местния пазар при промяна в ставките.

Карл Роджърс, инвестиционен професионалист, който е работил в Северна Америка, преди да се върне в Дъблин, казва, че е смятал, че по-ниската ставка е „разбира се чудесна за Ireland Inc“. Сега той се пита дали има „повече вреда за богатството на средния ирландски гражданин, отколкото полза, ако корпоративният данък е толкова нисък, а личният данък толкова висок?“

Най-високата пределна данъчна ставка в Ирландия е 40 процента върху печалби над 39 300 евро, към които се добавя универсален социален налог от 8 процента за доходи над 49 357 евро, подчертава той.

Реймънд Хегарти, изпълнителен директор, ръководил стартирането на пет мултинационални компании в Ирландия, припомня, че е работил за една японска компания, която не е класирала данъка сред първите си пет критерия за подбор на дестинация, а е разглеждала други критерии. Езикът също е ключов: „Нашият японски президент. . . нямаше да научи трети език на държава, която не говори английски“, казва той.

Конър Хийни, управляващ директор в логистичната фирма CMX Global, казва, че корпоративният данък е „привлекателно, но не единствено съображение“, когато компанията е избирала Ирландия за свой център в европейския регион през 2015 г. Компанията е харесала местоположението на страната, нейната мрежа от мултинационални компании и по-лесното правене на бизнес в сравнение с други пазари.

Той казва, че компанията не би се изтеглила от Ирландия дори при промяна на корпоративната данъчна ставка.

В Лийкслип хората обаче са внимателни що се отнася до данъците. Не би било голям удар, ако 15-те процента се увеличат, тъй като „Intel е твърде голяма компания, за да се изнесе от Ирландия“, казва Колдуел. „Intel дойде тук, когато бях дете и възникна въпросът защо Лийкслип, защо Ирландия. Сега Ирландия е основен център“, обобщава той.