Американците трябва да сменят работата си по-често

Наскоро настигнах приятел, който работи в една и съща компания повече от десетилетие и е достатъчно доволен. Други компании може да плащат повече, може да го накарат да се почувства по-ценен и да му предложат повече потенциал, но той не обръщаше особено внимание на нарастващото си недоволство и липсата на развитие, тъй като работата му в областта на продажбите е свързана с много пътуване, а и харесва клиентите си и колегите, както и хубавите хотели и изисканите ястия. Пандемията му отне всички тези екстри и той трябваше да се изправи срещу това, което работата не предлагаше. Сега моят приятел обмисля да напусне - и би трябвало. Американците по традиция не сменят работата си достатъчно често, в ущърб на икономиката, пише за Bloomberg Алисън Шрейгър, старши сътрудник в Manhattan Institute.

Въпреки че нормата на напускане обикновено варира в зависимост от състоянието на пазара на труда, нараствайки, когато той е затегнат и има много свободни работни места, общата тенденция е по-ниска от 80-те години на миналия век насам. Причините не са добре разбирани. Някои икономисти подозират, че това се дължи на нарастващата сила на работодателите или може би на разпространението на споразумения, забраняващи конкурентаната дейност след напускане. Но това не може да обясни защо сменянето на работата е намаляло на всички нива на умения и доходи и дори в отрасли с конкурентни пазари на труда. Може би причината е свързана с това, че предоставените от работодателя бонуси се превърнаха в по-голяма част от общото възнаграждение. Икономистите спекулират, че липсата на смяна на работата е голяма причина за това заплатите да не са нараснали много от 80-те години на миналия век.

Друга възможност за липсата на трудова мобилност сред работниците е вегетиращото население. Организационният психолог Адам Грант писа за това как повече американци вегетират, което означава, че те не са депресирани, и са функционални, но не процъфтяват. Те поемат по-малко рискове и са станали по-малко отворени за промяна и сблъсък с непознатото. Ако вегетираме, ние не растем емоционално или икономически. Пандемията тласна много американци в състояние на остра вегетация, като някои не са напускали дома си за продължителни периоди от време, което кара човек да осъзнае колко дълго е забит в един коловоз.

Пандемията и породената от нея среда на работа от дома също накараха много икономисти да спекулират, че работниците ще се адаптират по-добре към технологиите, ще станат по-ефективни и ще постигнат по-здравословен баланс между работата и живота. Това от своя страна би ги направило по-мобилни. Проучване за тенденциите на работното място от Microsoft установи, че 40% от американците обмислят да напуснат работата си тази година. И мнозина правят точно това, като 2,5% от заетите са напуснали работата си през май, според изследване на Бюрото по трудова статистика за разкриването на работни места и текучеството. Въпреки че това е по-малко от рекордните 2,8% през април, това все още е по-високо от всеки друг месец преди поне 2001 г. Плюс това, вижте, че процентът на напускане е бил само 2,3% през 2019 г., когато безработицата беше едва 3,6%, в сравнение с 5,8% този май.

Този вид проактивни промени са важни не само защото обикновено означават по-високи заплати при смяна на работното място, но могат да означават и повече иновации и развитие на умения, които правят икономиката по-стабилна и устойчива. Може дори да се намали неравенството. Икономистите изчисляват, че отраслите, в които работниците по-често сменят работата си, предлагат по-високо заплащане. За много икономисти фактът, че смяната на работата е станала по-рядка, е допринесъл за по-голямо неравенство и по-малка икономическа мобилност.

Все още е спорно дали това увеличение на напусканията е временно явление или се превръща в нова нормалност. От една страна, всички бяхме принудени да живеем в дискомфорт и с неща, които не можем да контролираме през последните 15 месеца. Може би върнатата ни свобода и пандемичните помощи ще ни вдъхновят да направим нужните промени. Другата, по-вероятна, алтернатива е, че ще станем избягващи риска. Това, което често се случва след големи негативни сътресения, е, че страним от по-големия риск. С други думи, дори ако много хора възнамеряват да напуснат работа, дали в крайна сметка няма да прегърнат познатото и да останат на мястото си, след като се видят с колегите си и се върнат към старите рутинни практики?

Работодателите разчитат на последното. Някои предлагат по-гъвкави графици и работа от разстояние, надявайки се, че това ще е достатъчно, за да не напуснат служителите. Други залагат, че хората все още са пасивни по природа и желанието за промяна ще отмине. Някои фирми предлагат бонуси за задържане в средата на годината с надеждата, че тези специални плащания ще бъдат достатъчни, за да върнат хората към старите им навици и удовлетвореност.

Промяната е трудна и ние нямаме опит в справянето с нея дори след последните 15 месеца. Но ако успеем да се научим да приемаме и прегръщаме промяната, резултатът ще бъде по-динамична икономика. Какво стана с приятелят ми ли? Той чака бонус, който ще изисква от него да остане още няколко месеца, преди да напусне.