fallback

Унгария и Полша са изправени пред финансови санкции от ЕС

Двете управлявани от националконсервативни правителства държави са обвинени в липса на независимост на съдебната власт и в борбата с корупцията

08:47 | 21.07.21 г. 7
Автор - снимка
Създател

Унгария и Полша са изправени пред финансови санкции от страна на ЕС заради нарушаване на принципа на правовата държава. В доклад на Европейската комисия, представен във вторник, двете управлявани от националконсервативните правителства държави са обвинени в липса на независимост на съдебната власт и в борбата с корупцията. 

Резултатите от разследването могат да доведат до задържане на бъдещо финансиране от ЕС. В началото на месеца ЕК реши да отложи приемането на унгарския план за реформи и инвестиции и по този начин отложи и прехвърлянето на първия транш от Европейския фонд за възстановяване.

С фонда на обща стойност 750 млрд. евро ЕС иска да остави зад гърба си причинената от коронавируса, но също така и да направи европейската икономика по-зелена и по-дигитална. Но налице са и опасения, че "парите ще се просмучат в тъмни канали". 

Докладът за върховенството на закона, който беше представен сега, налива допълнително масло в огъня. В случая с Унгария ЕК предупреждава за „рискове от клиентелизъм, фаворизиране и непотизъм“, както в администрацията, така и при взаимодействието между „компании и политически участници“.

Медиите съобщават, че унгарското правителство е използвало израелския софтуер за наблюдение „Пегас“ за шпионски атаки срещу журналисти, което засилва безпокойството за действията на унгарския премиер Виктор Орбан.

В случая с Полша ЕК наблюдава рисковете, свързани с ефективността на борбата срещу корупцията на високо ниво и риска от неправомерно влияние върху правоприлагащите органи с политически цели. „Има сериозни основания за безпокойство в редица държави членки“, предупреди заместник-председателят на Комисията Вера Йоурова.

В лицето на „механизма за върховенство на закона“, който ЕС договори през миналата година след дълги дискусии, ЕС разполага с нов инструмент за наказване на нарушения на върховенството на закона. То позволява намаляване на финансирането за държавите членки, които подкопават независимостта на съдебната власт. 

Унгария и Полша дълго се съпротивляваха на механизма, в крайна сметка ЕК и държавите членки се договориха, че регламентът трябва първо да бъде преразгледан от Съда на Европейските общности (СЕО), преди да бъде приложен.

Европарламентът пък не се почувства обвързан от това споразумение, защото не е участвал в него. Депутатите отдавна призовават механизмът за върховенство на закона  да се използва и поради това инициираха дело срещу ЕК за бездействие.

Комисията обяви, че ще вземе решение как да действа тази есен. Докладът, който сега беше представен, ще послужи като основа за оценка на върховенството на закона в Унгария и Полша.

Полското правителство е заплашено и в друг аспект: ЕК постави ултиматум на Варшава за спора за полската съдебна реформа. Ако Полша не суспендира спорния дисциплинарен орган за полските съдии (камарата, която може да наказва съдии, б. ред.), както бе поискано от Съда на ЕС, Брюксел ще подаде молба за плащане на глоба, заяви заместник-председателят на ЕК Йоурова. Варшава има срок до 16 август да изпълни искането.

През миналата седмица Конституционният трибунал (конституционният съд) реши, че постановлението на Съда на ЕС не трябва да се прилага, тъй като европейското право има ограничени правомощия по отношение на суверинитета на полската съдебна система.

Европейската комисия обаче не е съгласна и припомни, че европейското право има върховенство над националното и решенията на върховния съд на ЕС имат обвързваща сила за националните съдилища и за властите на държавите членки.

„Европейското право има върховенство над националното. Всички решения на европейския съд, включително разпорежданията за обезпечителни мерки, са задължителни за органите на всички държави членки и националните съдилища. Правата на гражданите и бизнеса трябва да бъдат защитени по един и същ начин във всички държави членки и няма да правим компромис по този въпрос", заяви вицепрезидентът на Европейската комисия Вера Йоурова.

От години ЕС спори с Варшава за съдебните реформи, въведени от националистическата управляваща партия „Право и справедливост“ (PiS). Ето защо Брюксел бе завел иск в Люксембург. През миналата седмица Съдът на Европейските общности подкрепи ЕК по всички нейни възражения. Но Полша не се чувства обвързана от присъдата.

Какво се казва в доклада за България вижте тук!

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:14 | 13.09.22 г.
fallback