Канцлерите на Владимир Путин

Много е изписано за митичното влияние на Русия над много представители на германския елит, но когато става дума за Шрьодер и Меркел, има по-прозаични причини. Само седмици след като напусна поста си като канцлер на Германия, Герхард Шрьодер стана председател на компанията, управляваща "Северен поток". (В началото на годината Шрьодер беше преизбран за председател на Съвета на директорите на друга ключова руска компания - "Роснефт" - б.р.).

Според много анализатори с влизането си в управлението на "Северен поток" бившият германски канцлер се отказа от репутацията си, за да стане служител на Владимир Путин. Тази позиция даде на Шрьодер и много добри условия за излизане в пенсия, допълва още Politico.

Но тогава, през 2005 година, на Запад към Русия все още се гледаше като към потенциален партньор. Едва след години Путин ще обвини САЩ, че използва НАТО като заплаха за Москва, ще се замеси във военни действия в Грузия и ще анексира Крим.

В самата Германия нямат проблеми с руския природен газ. Длъжността на Шрьодер не беше приета много добре, но като цяло в Берлин не отчитат Русия като заплаха. Години наред по време на Студената война Германия купуваше съветски газ, дори и при санкциите от страна на САЩ, и дори много анализатори отчитат, че това е причината Желязната завеса да стои толкова дълго.

Мотивацията на Меркел е много по-сложна и трябва да търсим корените ѝ назад - през 2011 г.

Преди десет години се случи аварията в АЕЦ "Фукушима" и тогава германският канцлер взе решението да затвори всички германски ядрени реактори. Европа беше шокирана от случилото се в Япония и на Ангела Меркел не ѝ беше необходимо много време да се реши на тази стъпка, макар и учени да предупреждаваха, че страната ще има нужда от ядрена енергия за по-дълъг период, дори и на фона на растящия дял на възобновяемите енергийни източници.

Всъщност първите идеи за затварянето на централите датират още по времето на Шрьодер и Зелените. План за това има изготвен през 2000 година, когато страната разчита на ядрената енергия за покриване на 1/5 от енергийното потребление, а Ангела Меркел просто го активира.

Така се стига до идеята за "Северен поток 2" като евтин източник на енергия за индустрията.

Не може да се каже, че Путин и Меркел питаят топли чувства един към друг - през годините те често са в конфликт, но германският канцлер знае едно - руският газ е от ключово значение за енергийната сигурност на страната.

Преди дни журналист попита Ангела Меркел дали съжалява за решението си да затвори ядрените централи. Нейният отговор беше "Не", но допълни, че Германия ще разчита на газа в обозримо бъдеще.

"Не можем, както настояват някои, да се откажем от ядрената енергия и въглищата, и възможно най-бързо от природния газ. Това е просто невъзможно", каза тя.

Можеше ли Владимир Путин да го каже по-ясно?