Висшето образование в САЩ трябва да помогне за преструктурирането на икономиката

Докато се оформя законопроектът за бюджета на демократите политиката за висше образование в САЩ отново стана обект на спорове. Моментът е добър да се преосмисли подходът на страната към висшето образование, който през последните десетилетия става все по-противоречив и неустойчив. Най-важното е политиците да се замислят как да превърнат колежите в двигател на възходящата социална мобилност и в система за подкрепа за ключови индустрии, пише Ноа Смит за Bloomberg.

Много хора, които се фокусират върху проблемите в университетската система на САЩ, обсъждат само увеличаването на таксите и студентския дълг. Други са заети с неравенствата в елитни университети като тези от Бръшляновата лига. И двете опасения са основателни, но предизвикателствата надхвърлят тези въпроси. Да започнем с факта, че университетската система става все по-несправедлива. Към момента студентите с високи резултати от тестовете, но от среди с по-ниски доходи, е по-малко вероятно да завършат, отколкото такива с високи доходи , но ниски резултати.

Заиграването с приема във висшите училища от Бръшляновата лига  едва ли ще реши проблема. Когато организации като Проекта за равенство на възможностите, US News и World Report и CollegeNET се опитаха да изчислят степента, до която различните училища дават икономически тласък на своите възпитаници, излезе, че училищата в системата на щата Калифорния, системата на City University в Ню Йорк и други евтини държавни училища се справят най-добре. Освен това най-добрите частни училища, като Харвард и Йейл, имат малък студентски състав - може би общо 100 000, в сравнение с почти половин милион само за системата на щата Калифорния.

Политиката на висшето образование в САЩ трябва да има за цел да увеличи броя на хората, които завършват тези институции - и без това да ги вкарва в големи дългове. Субсидирането на таксите е част от това, но за студентите с по-ниски доходи подслона и храната са много по-голям фактор.

Предлагането на евтини жилища на студентите във висшите училища за работническа класа е насъщно.

Освен това парите не са единственият проблем, който пречи на децата от работническата класа да завършат колеж. Политики като унифицираното кандидатстване могат да спестят на децата пари, усилия и объркване от кандидатстването в много училища. Инвестициите в наставничество и консултиране в гимназията могат да насърчат учениците със скромен произход да погледнат по-нагоре да им помогнат да се подготвят за предизвикателствата на колежа.

И все пак е важно да се признае, че не всеки американец е нужно да завърши четиригодишен университет. Тъй като дебатът за висшето образование е доминиран от хора, които са завършили четиригодишни колежи, има естествена тенденция те да си представят свят, в който всеки е завършен професионалист с диплома от добро училище. Но това е различно от реалността, с която се сблъскват американците от работническата класа - не само че много от тях не са подготвени за четиригодишният университетски курс, но и мнозина просто искат да навлязат възможно най-бързо в света на труда и да спечелят добра заплата за своите семейства. Изследванията показват, че колежите в местната общност са важни и мощни двигатели на възходящата социална мобилност, така че тези институции се нуждаят от повече подкрепа.

За щастие президентът Джо Байдън се опитва да направи правилното нещо на тези фронтове. Неговите образователни планове, които под някаква форма ще бъдат част от законопроекта за бюджета на демократите, включват безплатен колеж в местната общност и повече подкрепа за щатите, за да направят шатските университети по-евтини и по-достъпни. Той също така разширява субсидиите Пел, които са много по-добра форма на финансова помощ от евтините заеми.

Байдън трябва да допълни тези отлични инициативи, като преследва друг от дългогодишните си приоритети - професионалното образование. Изследванията показват, че професионалното обучение увеличава дела на дохода в страната, който отива към работническата класа. Германия го е използвала за изграждане както на експортен промишлен сектор от световна класа, така и на икономика, която е по-равна от американската.

Което ме води към друг важен въпрос: Висшето образование не се отнася само до възможности, то касае и преструктурирането на американската икономика. Американците от двете страни на политическия спектър започват да осъзнават, че промишлеността и износът играят твърде малка роля в икономиката на САЩ. Байдън и бившият президент Доналд Тръмп говориха за стимулиране на индустрията не само за осигуряване на повече добри работни места, но и в посока конкуренция с Китай.

Висшето образование е изключително важна част от тази трансформация. Учените, които изучават индустриалната политика, са установили, че достъпът до обучение и висше образование са сред най-важните политики по отношение на изграждането на работна сила, която може да подкрепи местните промишлени отрасли.

С други думи, по отношение на равенството, възможностите и индустриалната политика, широко базираната технически компетентна работническа класа просто няма алтернатива. Образователният план на Байдън е стъпка в правилната посока, но лидерите на двете партии трябва да настояват за повече и да не пестят разходи.