fallback

Промяната на върха на Бундесбанк вещае нова германска икономическа ера

Глобалното напрежение убеди всички в страната, че една икономически силна и обединена Европа е по-важна от балансирания бюджет

08:17 | 26.10.21 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Миналата сряда преговарящите за нова германска коалиция получиха някои неочаквани новини с началото на разискванията за правителствена програма: Йенс Вайдман подаде оставка като президент на Бундесбанк, германската централна банка, позовавайки се на лични причини за преждевременното прекратяване на осемгодишния си мандат. Бивш икономически съветник на канцлера Ангела Меркел, Вайдман представляваше по-ястребовите възгледи в управителния съвет на Европейската централна банка.

За разлика от някои предишни германски централни банкери той не се оттегли с драматично изявление за несъгласие. Но неговото напускане бележи края на епоха, в която притесненията на Германия за държавния дълг и инфлацията доминираха икономическата ѝ политика у дома и в Европа. Назначаването на нов ръководител на Бундесбанк от новото правителство трябва да отразява тази промяна, без да политизира процеса, пише за Financial Times Кристиан Одендаал, главен икономист на Центъра за европейски реформи.

Най-простото обяснение за променящите се възгледи на Германия е смяната на поколенията. Икономистите, които доминираха в дебата в Берлин по време на кризата с еврото, отстъпиха място на по-млада група, част от международния мейнстрийм, а не закрепена към германската икономическа ортодоксалност. Министерски представители, анализатори и коментатори без спомен за 70-те години на миналия век, но с много белези от финансовата криза след 2008 г., все повече оформят политическите дискусии в страната.

Друга причина е ефектът от икономическата политика през последното десетилетие. Страховете от постоянно нарастващия дълг в Европа, по общо мнение подпомогнати от политиката на ЕЦБ за изкупуване на облигации, не се материализираха. Нивата на европейския дълг като дял от БВП се стабилизираха преди пандемията дори в Италия, преди да се повишат след нея. Публичният дълг на Германия намаляваше бързо до 2019 г. и се очаква да се върне към нивата си отпреди пандемията до 2024 г.

Опасенията от отвързана инфлация - друга популярна тема сред коментаторите - се оказаха почти комично погрешни. Далеч от това да позволи на цените да излязат извън контрол, ЕЦБ години наред не успяваше да повиши инфлацията до 2% годишно. Когато реалността не успя да оправдае страховете на ястребите, те продължиха да предупреждават за рискове за финансовата стабилност, само за да бъдат отново разочаровани. Германската общественост не разглежда тези цифри в детайли, разбира се, камо ли икономиката, която стои зад тях. Но консерваторите твърде често бяха в ролята на лъжливото овчарче и влиянието им намалява.

Най-важното е, че бизнесът надига глас по фискалните въпроси. Все по-разтревожен от ниските публични инвестиции в Германия, той призова консервативните партии да се откажат от фетиша на балансирания бюджет - както се изразиха християндемократите на Меркел - и да подобрят разрушаващата се инфраструктура на Германия, която вреди на бизнеса. Голяма част от обществеността, наблюдавайки тежкото състояние на дигитализацията в Германия по време на пандемията, все повече споделя това мнение.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:55 | 14.09.22 г.
fallback