Какви обещания трябва да дадат страните, които се срещат на климатичната конференция на ООН в Глазгоу (COP26) в края на седмицата, за да има добър шанс за поддържане на повишаването на температурата в рамките на 1,5°C над прединдустриалното ниво, както препоръчва Междуправителственият панел за изменението на климата (IPCC)? Отговорът, както казах миналата седмица, е, че те трябва да бъдат много по-амбициозни: преди всичко трябва да намалят емисиите много по-бързо, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Обещанията за „нетна нула“ след тридесет години са твърде лесни. Вместо това е необходимо емисиите да се намалят с близо 40 процента до 2030 г. Kривата на емисиите трябва да се огъне надолу. Това е икономически и технологично осъществимо, макар и трудно. След десет години ще бъде твърде късно да се избегнат необратими щети, без да се прибягва до рисковото геоинженерство, обсъждано наскоро от Гернот Уагнър.
Между 2017 и 2021 г. делът на глобалните емисии, обхванати от някаква форма на цел за „нетна нула“, скочи с повече от 65 процентни пункта до повече от 70 процента. Но „национално определените приноси“ (NDC), договорени на COP21 в Париж през 2015 г., далеч не са достатъчно строги, за да постигнат необходимото намаляване на емисиите, особено до 2030 г. През нея година обещаните емисии ще надхвърлят горната граница, наложена от препоръчителния таван за 1,5°C от 20-23 гигатона CO2 еквивалент.
И така, какво трябва да се направи? Публикуваният миналия месец доклад на Комисията за енергиен преход „Поддържане на 1,5°C: затваряне на разликата през 2020 г.“ се занимава с този въпрос. Той препоръчва план от шест точки, който трябва да осигури база за дискусиите в Глазгоу.
Този план се състои от: първо, значително и бързо намаляване на емисиите на метан, изключително мощен парников газ, макар и такъв, който остава относително кратко в атмосферата; второ, спиране на обезлесяването и започване на залесяване; трето, декарбонизация на енергийния сектор и преди всичко постепенно премахване на зависимостта от въглищата много по-бързо, отколкото се планира сега; четвърто, ускорена електрификация на автомобилния транспорт; пето, ускорена декарбонизация на отоплението на сградите и на „трудно податливи“ сектори, като стомана, цимент, химикали, далечна авиация и корабоплаване; и накрая, ускорено подобряване на енергийната ефективност в цялата икономика, особено в новите сгради, но също и чрез модернизиране на много стари.
От доклада става ясно, че по-голямата част от тези цели ще бъдат сложни за постигане. Но то е възможно с подходяща подкрепа във вид на стимули, регулиране, повишена прозрачност, насърчаване на необходимото финансиране и щедра помощ за развиващите се държави.
Помислете за някои конкретни последици от този амбициозен подход за следващото десетилетие. Едно е особено очевидно: NDC трябва да бъдат направени много по-строги и по-подробни точно сега. Друго е, че най-важните развиващи се икономики - преди всичко Китай, но също Индия и Индонезия - трябва да се ангажират да спрат строителството на нови електроцентрали, работещи с въглища от днес.
Друга последица е, че прекратяването на обезлесяването и началото на края на използването на въглища, особено в производството на електроенергия, ще изисква значителен и непрекъснат поток от грантове и субсидии от страните с високи доходи към развиващите се, вероятно по около 100 млрд. долара годишно. Това е от съществено значение, за да се постигне споразумение. Но също така е справедливо, като се има предвид доминиращата роля на държавите с високи доходи в миналите емисии и техните продължаващи относително високи емисии на глава от населението.
10:44 | 12.09.22 г.