Климатичната конференция трябва да договори по-бързо намаляване на емисиите

Отново ще бъде от съществено значение да се финансират инвестиции в зелени електроенергийни системи в развиващия се свят. Собственият капитал и дълговото финансиране са твърде скъпи и ограничени. Решаващ елемент ще бъде споделянето на риска между частния сектор и глобалния публичен сектор. Международните банки за развитие трябва да играят централна роля. Необходимите потоци може да са 300 милиарда долара годишно, като до края на десетилетието ще нараснат до 600 милиарда, според Адеър Търнър, съпредседател на Комисията за енергиен преход.

Друго последствие са затвърдените международни споразумения, за да се ускори пътят към нетната нула в изброените по-горе сектори, които трудно се адаптират. Предложената от ЕС „мярка за корекция на въглеродните граници“ е жизненоважен елемент в това. Тя не е протекционистка. Предназначена е да гарантира, че интернализирането на глобалните външни ефекти в някои икономики няма да доведе до експанзия на още замърсяващи фирми другаде. Крайната цел на тези гранични данъци трябва да бъде постигането на световни секторни споразумения.

Финалният извод е, че електрификацията е централна, като електричеството се доставя по неутрални по отношение на въглерода начини, включително чрез ядрена енергия, ако не са налични добри алтернативи.

Това са нещата, които трябва да се направят, за да се постигне целта за рязко намаляване на емисиите до 2030 г. Но в още по-широк план преговарящите трябва да запомнят още три неща.

Първо, ценовият механизъм не е само ефективен стимул. Той също така може да генерира приходите, необходими за компенсиране на губещите. В момента обаче цените на въглеродните емисии като цяло са твърде ниски, а покритието е твърде непълно, както показва „таблото за ценообразуване на въглеродните емисии“ на Световната банка.

Второ, регулаторите трябва да помнят, че колкото и голяма корекция да се случва, светлините трябва да останат включени, а домовете да се отопляват.

И накрая, това наистина касае всички нас. Никоя страна не може да реши проблема сама, въпреки че Китай, САЩ, ЕС, Индия и Япония ще бъдат централни. Отделните страни ще посочат осъществими пътища. Но трябва да бъдат постигнати споразумения, особено между Китай и САЩ. По същия начин богатите страни трябва да помагат на бедните, както посочи премиерът на Бангладеш във FT.

Технолозите свършиха чудесна работа, като показаха, че можем да декарбонизираме нашите икономики достатъчно бързо. Сега лидерите трябва да покажат, че разбират последствията. Бедствието може да бъде избегнато чрез бързо действие.