Митове и факти за управлението на Меркел

Меркел отговори на политическия натиск, като се съгласи значително да затегне правилата за убежище в Германия и да затрудни бежанците да доведат семействата си. Заедно с ЕС тя също така сключи сделка с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган за затваряне на миграционните пътища в замяна на милиарди в брой. Сега Турция е дом на повече от 3,6 милиона сирийски бежанци. Още около 2 милиона са блокирани в Ливан и Йордания.

Мотивите на германския канцлер може и да са били чисти, но бежанската ѝ политика беше по-успешна в разделянето на Европа, отколкото в облекчаването на хуманитарната криза.

Твърдение: Меркел е защитник на либералните идеали в лицето на авторитаризма, като се изправи срещу силните мъже от Путин до китайския президент Си Дзинпин.

Реалност: Меркел опакова външната си политика в мрачна реторика относно правата на човека, но нейният подход в продължение на 16 години се ръководеше от проста максима: Германия на първо място.

Относно Русия тя често е възхвалявана за подкрепата на санкциите, наложени от международната общност заради нахлуването на руски военни в Украйна. Всъщност тя късно възприе този подход и устоя на интензивния натиск от администрацията на Обама.

Колкото и да беше загрижен Берлин за намеренията на Путин в Украйна, Меркел също се притесняваше, че санкциите няма да имат ефект върху поведението му и ще струват скъпо на германския бизнес, както и допълнително ще провокират Москва. Това, което промени решението ѝ, е свалянето на малайзийския самолет MH-17, при което загинаха близо 300 души. Западните сили вярваха, че Русия е отговорна за атаката и международната общност трябва да излезе със силен отговор.

Дори когато позволи санкциите, Меркел продължи с друга важна руска инициатива - противоречивия газопровод "Северен поток 2". Подводната връзка между Русия и Германия, за която критиците твърдят, че е предназначена Москва да заобиколи съществуващите маршрути през Украйна и да лиши страната от дохода си от такси за транзит на газ, беше завършена тази есен.

Подходът на Меркел към Китай е подобен. Въпреки че критикува отношението на правителството към протестиращите за демокрация в Хонконг и преследването на мюсюлманското малцинство от страна на Китай, тя никога не позволи правата на човека да нарушат бизнес отношенията. По време на управлението си тя посети страната, най-големият търговски партньор на Германия, десетина пъти.

Меркел твърдо отказа да заплашва и Унгария, която падна в плен на авторитаризма при Орбан, и да прилага какъвто и да е икономически натиск, въпреки зависимостта на Унгария от германската търговия и инвестиции. Същото важи и за Полша. Меркел говореше твърдо за човешките права и демократичните идеали, но все пак направи това, което беше най-доброто за германския бизнес.

Твърдение: Меркел е феминистка икона, която преследва прогресивен дневен ред, от социални въпроси до околната среда.

Реалност: През по-голямата част от мандата си Меркел отказа дори да се описва като феминистка, като се аргументира, че не е пионер наравно с френския философ Симон дьо Бовоар. Досието ѝ подкрепя това заключение. В първия си кабинет тя имаше по-малко жени от предшественика си например. В по-широк план издигането на жените на властови позиции в Германия остава по-скоро изключение, отколкото правило, независимо дали в бизнеса, или в политиката. От 40-те компании, представени в борсовия индекс на сините чипове на Германия, само една има главен изпълнителен директор жена (и тя е испанка). Жените съставляват едва 34 процента от германския парламент, което поставя Германия на 42-ро място в света по равенство между половете.

Нейният рекорд е по подобен начин смесен с други прогресивни приоритети. По време на гласуване в Бундестага за гей браковете през 2017 г. например тя позволи на своите християндемократи да „гласуват по съвест“. Тя направи същото и гласува против мярката.

Що се отнася до околната среда, Меркел е прославена като „канцлер на климата“ за приоритизирането на така наречената енергийна трансформация на Германия (Energiewende) - правителствен план за прехвърляне на производството на електроенергия от изкопаеми горива към възобновяеми източници в продължение на повече от 20 години. Досега Германия дори не е преминала половината от този път.

Междувременно решението на Меркел след ядрената катастрофа във Фукушима в Япония да изключи цялата ядрена енергия до 2022 г. направи страната по-зависима от производството на електричество с въглища. Анализаторите на климата казват, че без по-нататъшни реформи (които бъдещата коалиция обеща) Германия няма шанс да постигне целите си за климата за 2030 г., още по-малко за въглероден неутралност до 2045 г.

В крайна сметка възходът на Меркел и нейният стил на лидерство я превърнаха във феминистки символ, но цялостното ѝ поведение като носител на прогреса е смесен.