fallback

Икономическите аргументи в полза на имиграцията са категорични

Застаряващото население в Европа вещае свиване на работната сила

12:10 | 19.12.21 г. 8
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Поразителна черта на бурния дебат за мигрантите и бежанците в Ламанша или на границата между Полша и Беларус е неоспореното гледище, че миграцията трябва да бъде спряна или в най-добрия случай да се прецежда, пише за Financial Times Джайлс Мерит, автор на „Власт на народа: Защо се нуждаем от повече мигранти”.

Резултатът е политики, които са вредни за бъдещето на Великобритания и Европа. През следващите 25 години 33 милиона души нетно ще се пенсионират, като по този начин ще се свие комбинираната работна сила в Обединеното кралство и ЕС от 240 на 207 милиона. Би било наивно да се мисли, че мигранти могат да заемат лесно мястото им, но очевидно е необходимо мащабно преосмисляне на стойността за Европа на повечето новодошли.

Привържениците на по-отворения подход към легалната миграция досега оказват малко въздействие върху общественото мнение. И много малко политици се притовопоставят на идеята, че хората, бягащи от конфликти или бедност, трябва да бъдат ограничавани, ако не и активно обезкуражавани. По същия начин малцина коментатори поставят под въпрос идеята, че „политическите“ бежанци заслужават по-благоприятно третиране от „икономическите“ мигранти. 

Общият предразсъдък е, че всички новодошли от Африка, Близкия изток и сега Афганистан са бреме за приемащите страни. Но изследователите от няколко години се вглеждат в икономическия баланс на имиграцията в редица страни и като цяло го намират за положителен.

Моралните аргументи за предлагане на сигурно убежище на преследваните и изнемогващите от бедност са неоспорими. Но с изключение на спорадичните вълни на съчувствие и съжаление, хуманитарните аргументи не печелят много трайна подкрепа. Следователно икономическите факти трябва да бъдат отчетени от политиците и регулаторите.

Мигрантите обикновено създават много повече богатство в чужбина, отколкото ако бяха останали у дома. Когато масовото изселване от Сирия и нейните съседи предизвика „мигрантската криза“ в Европа през 2015 г., проучване установи, че световният икономически принос на мигрантите е 6,7 трилиона долара, с около 40 процента повече от стойността в родната им страна. Въпреки че са само 3,4% от световното население, те представляват 9,4% от глобалния му брутен вътрешен продукт.

Референдумът за Брекзит в Обединеното кралство през 2016 г. може би беше решен от враждебността към имиграцията, но преди него Великобритания се радваше на плодовете на едно относително спокойно отношение към работниците мигранти. Едно академично проучване разгледа икономическата стойност на мигрантите и откри, че данъците, плащани от работници, дошли от чужбина, надвишават доста социалните и здравните разходи за тях, като цялостната полза в периода 2001-11 г. е била 25 милиарда паунда.

Почти същата история се наблюдава в цяла Европа; мигрантският труд запълва свободните работни места и има значителен икономически принос. Но традиционните политици толкова се страхуват от способността на популистите да експлоатират антимигрантските настроения, че се колебаят да призоват за по-балансирани дискусии относно имиграцията.

Европа силно се нуждае от по-прогресивен подход към имиграцията. Удвояването на арабското и африканското население до средата на века значително ще засили мигрантския натиск, така че неотдавнашното увеличение с 500 милиона евро на годишния бюджет на граничните сили Frontex на ЕС е обречено на недостатъчност.

Правителствата на ЕС като цяло се противопоставиха на предложенията за нов подход към законната миграция. Европейската комисия прецизира „нов пакт за миграцията и убежището“, който да бъде представен следващата година, но индикациите са, че той няма да направи много повече от това да постави европейски етикет върху рамка, която позволява на държавите членки да боравят с конкурентни национални системи.

Париж и Лондон биха направили голяма услуга на себе си и на останалата част от Европа, ако престанат да хърлят обвинения върху трафика на хора и незаконните пресичания на Ламанша, и вместо това се съсредоточат върху необходимостта от повече мигранти, а не по-малко. Застаряването и свиването на Европа е структурен проблем, който няма да изчезне.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:58 | 12.09.22 г.
fallback