Какво ни казва за глобализацията фокусът на Байдън върху конкуренцията

Дали, когато сочи връзката между днешния ценови натиск и влиянието на големите корпорации, администрацията на Байдън наистина разглежда нещо по-сложно от инфлационната динамика - а именно начинът, по който глобализацията се нарушава през последния половин век.

Както главният икономист за САЩ на TS Lombard, Стивън Блиц, написа в бележка наскоро: „Може да се каже, че текущата инфлация при цените на стоките е нещастно последствие от високо търсене, срещащо ограничено предлагане, но този аргумент измества основния проблем, поради който Фед го сърбят ръцете да затегне политиката - съживеният ръст на заплатите  на средната класа, поддържащ високата инфлация".

Както Блиц правилно посочва, тази група пострада през последните десетилетия, тъй като силният долар, съчетан с технологичните инвестиции, направи „възможно и печелившо офшорното производство на стоки и услуги и намали дела на труда в местното производство“. Това от своя страна доведе до правителствени политики, които подкрепят повечето вътрешен труд, по-голямата сила на профсъюзите и глобалното икономическо отделяне. Сега настъпва повече регионализация, локализация и дори вертикална интеграция на веригите за доставки в някои компании.

„В името на ниската инфлация имахме политика, която беше против работниците“, казва Блиц. Проблемът е, че промяната на този подход - точно това, което Байдън, който има бюст на активиста за правата на работниците Сезар Чавес в офиса си, иска - може да се окаже донякъде инфлационно в краткосрочен и средносрочен план. По-силният ръст на заплатите, който много икономисти и бизнес лидери очакват през 2022 г., може да създаде повече търсене и да повиши цените.

Част от тази инфлация ще намалее с края на пандемичните смущения във веригата за доставки. Но поради много причини, от отделянето между САЩ и Китай, през преминаването към нисковъглеродна икономика, до възхода на децентрализирани технологии като 3D принтиране, ние няма да се върнем към 90-те години на миналия век, когато евтините стоки компенсираха нарастващите цени при жилищата, в образованието и здравеопазването.

Никой от двете страни на политическия спектър не иска да обяви война на нарастващите заплати. Така че вероятно ще видим повече фокус върху цените и върху това, което компаниите правят, за да ги повишат.

Корпоративната концентрация и инфлацията може да са свързани, особено в моменти, когато търсенето значително надвишава предлагането. Не е случайно, че има феноменални печалби в някои от индустриите, които са най-уязвими към тесни места, включително корабоплаването и полупроводниците.

Но в момента върви още по-голяма промяна: краят на неолибералната глобализация. Ефектите на този процес върху корпорациите, работниците и инфлацията едва започват да се усещат.