Фед все още държи крака си върху газта, вместо да натиска спирачката

Бъдещият инфлационен натиск продължава да се подхранва не само от увеличенията на цените на производител, които тепърва ще преминават през системата, но и от постоянния недостиг на работна ръка, нови смущения в предлагането и допълнително покачване с 10% на цените на петрола през януари.

След като грубо недооцени инфлацията през по-голямата част от 2021 г. и пропускаше възможност след възможност, упорито закъснялата регулаторна реакция на Фед рискува това, което самият Пауъл предупреждава, че е „сериозна заплаха“ за поминъка. Съответно на срещата си тази седмица Фед трябва да изпрати ясно послание, че е сериозен в адресирането на инфлационния натиск.

Това трябва да стане чрез незабавно прекратяване на количественото облекчаване, бъдещи насоки за три увеличения на лихвите и сигнализиране, че балансът на рисковете ни приближава към по-строги политики. Фед трябва да насрочи за март обявяването на своя план за "количествено затягане".

За да направят всичко това достоверно, ръководителите на Фед трябва също да изяснят защо толкова погрешно оценяваха инфлацията за толкова дълго (както беше отбелязано по-горе, вярвам, че това ще остане в историята като едно от най-лошите предвиждания за инфлацията на централната банка) и да обяснят как сега включват по-широк набор от индикатори отдолу нагоре в своите макромодели и прогнози.

Това според мен трябва да направи Фед, пише Ел-Еиран. Притеснявам се обаче, че няма да се случи.

Белязан от опита преди три години, когато пазарната волатилност го принуди да направи обратен завой (тоест, да се върне към по-приспособяваща се монетарна политика, въпреки че икономиката не я оправдаваше), Фед може да предпочете по-постепенен подход.

Всъщност има пространство такъв подход да осигури оргнизирана корекция в политиката, която избягва някаква комбинация от продължителна гореща инфлация, забавяне на икономическия растеж и тревожна финансова нестабилност. Но този прозорец е много малък и много рискован.

От гледна точка на рисковите сценарии заплахата за обществото е от един постоянно закъсняващ Фед, който по-късно тази година да бъде принуден да предприеме още по-голям набор от свиващи монетарни мерки. Резултатът би бил иначе предотвратима вреда за поминъка, по-голяма финансова нестабилност, по-висок риск от вътрешна стагфлация и по-голяма заплаха за глобалното икономическо и финансово благополучие.

Фед има възможност тази седмица да се върне в реалността и да си възвърне част от загубеното доверие. За да направи това, ще трябва да бъде смел. Продължаването по настоящия път рискува нова, значително по-разрушителна регулаторна грешка по-късно тази година.