Американската търговска политика има нужда от коренна промяна

Ако се съмнявате, че сме напуснали ерата на свободна пазарна търговия, прочетете един документ, публикуван в края на миналата година от китайското правителство. Заглавието, „Китайският експортен контрол”, не е грабващо. Но заключенията са такива, поне за тези, които се интересуват от търговията, пише Рана Форухар за Financial Times.

„Светът претърпява дълбоки промени от мащаб, невиждан от век, с нарастване на дестабилизиращите фактори и несигурността“, гласи един пасаж. „Статутът и ролята на справедливите, разумни и недискриминационни мерки за контрол на износа стават все по-важни като ефективно средство за справяне с международните и регионални рискове и предизвикателства, както и за гарантиране на световния мир и развитие”, се казва още.

От една страна, това не ни казва нещо, което вече не знаем от последните няколко години на търговски битки между САЩ и Китай, особено около технологиите с висок растеж. Но китайският аргумент заслужава особено внимание, защото много често, когато американските политици и регулатори защитават същата теза, те биват обявявани за протекционисти, националисти или по-лошо. Това е вярно дори в рамките на самата администрация на САЩ, където изглежда има два противоположни лагера.

Към първия, отборът на статуквото, се числят хора от държавния департамент и търговията. Те искат да вярват, че можем по някакъв начин да се върнем към 90-те години, време на умишлена слепота относно модела „един свят, две системи“, в който Китай и либералните демокрации си сътрудничат за своя взаимна изгода, въпреки че поддържат фундаментално различни политически и икономически системи.

Вторият лагер, отборът на новите правила, включва Катрин Тай, търговски представител на САЩ, както и други служители на администрацията, които се интересуват от въпросите на труда, климата и дългосрочната сигурност. Те имат по-реалистичен подход, разбирайки, че дори и САЩ да искат да се върнат към неолиберален търговски подход, който дава приоритет на пазарния достъп за големите компании пред по-добрите заплати, способността да се произвеждат важни продукти или защитата на планетата, Китай върви в друга посока.

Така нареченият план за двойна циркулация на Пекин е решителна стъпка встрани от правилата на Световната търговска организация и многостранните споразумения, изготвени от технократи от САЩ и Европа. Той дава приоритет на самостоятелността, местните иновации и използването на всички стратегически ресурси за оформяне на свят, в който САЩ вече не са лидери. Това означава уреждане на повече търговски сделки в юани, за да се намали финансовият ливъридж, който доларът дава на САЩ. Планът на Пекин също така включва използване на веригите за доставки като оръжие - различни законодателни вратички в САЩ все още позволяват на щатите и компаниите да доставят неща като лични предпазни средства от Китай.